Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

… Положението на византийците се влошило извънредно много, когато на всичко отгоре се прибавили и галатите под предводителството на Комонторий. (ИТМ, с.137)

Тези галати напуснали родината си заедно с ония, които били предвождани от Брена. След като успели да се отърват от опасността, на която се изложили при Делфи, те дошли на Хелеспонта, но не се прехвърлили в Мала Азия, а останали там, защото околностите на Бизантион много им допадали. След това те сразили тракийците и, като превърнали града Тиле в столица на своето царство, поставили бизантийците в крайно опасно положение. При първите нападения на келтите през време на царуването на първия им цар Комонторий бизантийците се отървали посредством откупи, като им плащали по три, по пет, а понякога и по десет златни статера, за да не опустошават земята им. Накрай те били заставени да плащат на келтите осемдесет таланта ежегодно и това продължило дори до царуването на цар Кавара, когато именно царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от тракийците, които на свой ред станали господари на бизантийците… (ИТМ, с.138)

… След този случай бизантийците паднаха духом, докато Прусий, обнадежден за изхода на войната, сам воюваше на азиатска територия и действуваше енергично, като в същото време вербуваше траки и на европейската територия не допусна бизантийците да излизат извън портите на града. (Превод Л. Зарева)

Царят на галатите Кавар дошъл пред Бизантион. Той положил голямо старание да прекрати войната и Прусий, и бизантийците се вслушали в желанието му… (ИТМ, с.138)

… По-нататък бе събран отряд от траки и гали, всички заселници, и техните потомци, около четири хиляди; новопривлечени бяха още около две хиляди, чийто вожд беше тракиецът Дионис.

Такава беше по брой и различно въоръжение войската, която подготвяха за Птолемей. (Превод З. Гочева)

… Хиляда кардани начело с галът Лизимах… (Превод Л. Зарева)

… Галите, които заради славната им мъжественост цар Атал доведе от Европа за войната срещу Ахай…

… Като направи това, той премахна голямата заплаха и несигурност за градовете от Хелеспонта и остави на потомството сериозно предупреждение варварите да не могат да се прехвърлят лесно от Европа в Азия. (Превод Л. Зарева)

… Царят на тракийските галати Кавар, който бил наистина по природа царствен и великодушен, предоставил голяма сигурност на търговците, които дохождали в Понта, а на бизантийците оказал големи услуги във войните им с траките и витинците. (ИТМ, с.138)

Живял вероятно в I в. пр.н.е., написал „Периегеза“, в която описва и бреговете на Черно море.

… името му е Певка поради многото ели, които растат там. Надясно срещу него е разположен в морето островът на Ахила. Островът има много питомни птици, които представят за посетителите свещена гледка. Оттам не може да се види никаква земя, макар че той отстои от отсрещния бряг само на четиристотин стадии, както пише Деметрий. Там живеят траки и преселници бастарни. (ИТМ, с.145).

Римски историк (59 г. пр.н.е. — 17 г. от н.е.). Написал история на Рим от основаването му до времето, в което живял.

Галите, голямо множество хора, било поради недостиг на земя, било поради надежди за грабеж, като сметнали, че няма оръжие, което да може да ги спре, под водачеството на Брен достигнали до Дардания, където бил избухнал бунт. Двадесет хиляди души начело с вождовете Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия. Там, покорявайки тези, които им се противопоставили, и подкупвайки тези, които се стремели към мир, достигнали до Бизантион. Известно време задържали в подчинение крайбрежието на Пропонтида и така завладели и градовете на това крайбрежие… (Превод З. Гочева)

… Малко дни след това именно племето бастарни, което от дълго време било подстрекавано от Филипа, напуснало своите селища и преминало река Истър с голяма пехотна и конна войска… Недалеч от Амфиполис попаднали на мълвата, а след това и на сигурната вест, че царят бил мъртъв. Това разстроило напълно плановете им. А било уговорено Филип да предостави на бастарните свободно преминаване през Тракия и да им даде припаси. …Намерението му било да унищожи племето дардани и да засели в тяхната земя бастарните… Пътят за Адриатическо море и Италия водел през скордиските; по друг път не могла да се преведе войска. Скордиските щели лесно да дадат път на бастарните, защото те не се отличавали от тях нито по език, нито по нрави. И те самите щели да се присъединят към тях, когато видят, че отиват да плячкосват най-богатия народ.