Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Най-напред бастарните вървели мирно. Но по-сетне, когато ги изоставили Котон и Антигон и немного след това се разпространила мълвата за смъртта на Филипа, нито траките били склонни да търгуват с тях, нито пък бастарните могли да се задоволят с купената храна или да бъдат задържани в походната колона и да не се отклоняват от пътя. Поради това и от едната, и от другата страна произлезли неправди, от чието ежедневно нарастване избухнала война. Най-сетне траките, като не могли вече да издържат напора на неприятелското множество, напуснали полските си села и се оттеглили в една извънредно висока планина на име Донука. Когато бастарните поискали да се изкачат там, те били изненадани, преди да стигнат билото ѝ от такава буря, от каквато, както се разказва, били унищожени галите, когато нападнали Делфи… Разпръснати от бурята, като че ли претърпели корабокрушение, повечето от тях се завърнали полувъоръжени в стана, откъдето били тръгнали. Там те държали съвещание какво да правят по-нататък. Произлязло несъгласие, понеже едни били на мнение да се завърнат в родината си, а други искали да проникнат в Дардания. Почти тридесет хиляди души под водителството на Клондик достигнали там, закъдето били тръгнали; останалото множество, отправяйки се обратно по пътя, по който било дошло, достигнало отново Аполония и Месемврия. (ИТМ, с.160–161)

… Третата област обхваща известните градове Едеса, Бероя и Пела и се обитава от войнствения ветийски народ, а също и от много поселници гали и илири, които са трудолюбиви земеделци… (ИТМ, с.170)

Консулът Гай Порций безуспешно се сражава със скордиските в Тракия… Консулът Ливий Друз успешно се сражава в Тракия срещу скордиските, племе с галски произход. (Превод Л. Зарева)

Римски поет (43 г. пр.н.е. — 17 г. от н.е.), живял в изгнание в Томи от 9 г. от н.е.

Тук кому да чета произведенията си, ако не на русите корали и каквито и други племена обитават земите край варварския Истър? (ИТМ, с.178)

Време е да напуснем този крайбрежия, твърде близки до коралите, облечени в кожи, да оставя най-сетне жестоките гети. (Превод Л. Зарева)

Гръцки историк, пишещ по времето на Цезар и Август, автор на популярна обща история от митичните времена до 59 г пр.н.е.

Съшият Аполодор, след като нае гали и ги въоръжи и след като ги удостои с подаръци, счете, че те са верни войни и удобни оръдия поради тяхната жестокост да изпълняват неговите наказания. (Превод Л. Зарева)

Пир, като спечели прочутата си победа, посвети в светилището на Атина Итонис дългите щитове на галите и най-ценните от останалите трофеи със следния надпис: „Тези щитове, взети от смелите гали, молосецът Пир окачи като дар за Атина Итонис, след като разби цялото войнство на Антигон. И нищо чудно: синовете на Еак и сега, както и преди, са войни“. (Превод Л. Зарева)

Гръцки географ (63 г. пр.н.е. — 19 г. от н.е.), написал „География“ на известния дотогава свят.

… бастарните са смесени с тракийци предимно отсам Истър, но отчасти и оттатък тая река. С тях са смесени и келтски племена, каквито са боите, скордиските и тавриските. Някои наричат скордиските скордисти, а тавриските — тевриски и тавристи. (ИТМ, с.210)

… Птолемей, син на Лагос, разказва, че във време на тоя поход дошли при Александра келтите, които живеят около Адрия, за да завържат с него дружба и гостоприемство. Царят ги приел благосклонно и когато пиели, ги попитал от какво се боят най-много, като се надявал, че ще кажат „от него“; но те отговорили, че не се боят от никого, освен да не би да падне небето върху им, ала дружбата с такъв човек като Александра поставят над всичко… (ИТМ, с.212)

… Той дори вдъхвал страх и на римляните, като преминавал смело Истър и опустошавал Тракия чак до границите на Македония и Илирия; той разорил и областта на келтите, които били смесени с тракийци и илирийци, и унищожил до крак боите, които се намирали под властта на Критасира, а също и тавриските. (ИТМ, с.213)

… тече към Истър покрай скордиските, наричани галати: последните именно живеели смесени с тракийските и илирийските племена… (ИТМ, с.215)

Автариатите покорили едно време трибалите, които се простирали на петнадесет дни път от агрианите до Истър, и станали владетели и на другите траки и илирийци. Тяхната мощ била съсипана по-напред от скордиските, после от римляните, които победили и самите скордиски, след като тия последните дълго време обладавали голяма сила. (ИТМ, с.215)