Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Общите прилики, произтичащи от главните тенденции в промените на тракийския погребален ритуал през III–II в. пр.н.е., не са достатъчни, за да бъдат включени в една културна група погребения от Северозападна Тракия и от Панагюрските колонии.

Сравнително добре проученият погребален ритуал от некропола при Панагюрските колонии проявява редица стари тракийски традиции, като например каменните кръгове, преобладаването на погребения без урни и др., както и елементи, характерни за погребенията от долините на реките Марица и Тунджа от II в. пр.н.е. — II в. от н.е. — малката големина на могилите, небогатия гробен инвентар, честото погребване върху кладата и т.н. Само някои от елементите се срещат и в Северозападна Тракия, което позволява да се твърди, че Панагюрските колонии повече се приближават до тези от Дуванли, Житница, Богомилово, Тъжа (т.е. от долините на реките Марица и Тунджа), отколкото до тези на сердите или трибалите. Най-голямата прилика засяга гробните дарове и по-точно значителния процент на латенски предмети между тях, но в техния състав има основна разлика. В Северозападна Тракия най-често е положено почти пълното въоръжение — меч, боен нож, щит, юзда, докато в Панагюрски колонии рядко се срещат в едно погребение дори два вида въоръжение — най-често връх от копие и боен нож ( рис. 47). Мечове, и то от различен тип, са намерени само в три могили — единият, от най-богатото погребение, е латенски тип, вторият е от тип, разпространен в Югозападните тракийски области и характерен за тракийската култура, а третият е двуостър, силно фрагментиран и вероятно също от латенски тип ( обр. 38). Рядко се срещат мечове и в могилите в долините на Марица и Тунджа. И тук погребенията съдържат обикновено бойни ножове или копия. Погребенията, съдържащи единствено глинени съдове и една или две фибули, гривни и други украшения, са около 30 % от всички в Панагюрските колонии и са известни също и от Дуванли, Житница и др. Те принадлежат на жени, докато в Северозападна Тракия такива не са известни.

Става ясно, че могилите от Панагюрски колонии нямат общ културен корен с тези от Северозападна Тракия и еднаквите прояви са резултат на общи културни тенденции. Те оформят една културна група с аналогичните паметници от долините на Марица и Тунджа. Защо тогава бе необходимо да се обърне толкова внимание на тези материали? Първо — защото З. Вожняк ги причислява към погребенията от Северозападна Тракия. Второ — защото в пет от гробовете са открити железни колани с железни токи, каквито са характерни за германската култура на Централна Европа ( обр. 40). Най-близкото до Тракия плътно разпространение на този тип колани е в долината на р. Серет. Отделни екземпляри са известни и от Тракия (Стара Загора, Комарево) и Олтения (Румъния). Присъствието им може да се свърже с влиянието или пребиваването на германски племена в близост до Тракия или дори в самата Тракия през II–I в. пр.н.е. Популярността на коланите между населението, насипало могилите в Панагюрски колонии, събужда съмнението за пребиваването тук на смесена етническа група, в която влизат и германите. При преобладаването на данни за тракийския характер на погребенията тази възможност е минимална, но точен отговор биха дали бъдещите проучвания и обогатяването на археологическата изворова база за този период.

Третата група, върху която ще бъде спряно вниманието, е съставена от паметници, неправилно определени като келтски в литературата. Особено сериозен въпрос за изследователите на латенската култура в Тракия представляват разкопаните от Т. Герасимов две селища на терасата на р. Тополница, недалеч от с. Мухово (Софийски окръг). Материалите от тези селища са известни още от 1936 г. и сред тях са каменните култови фигурки, които са приписани от Герасимов на келтите. В резултат на по-късните изследвания тук са открити жилищни и култови постройки, голямо количество метални, глинени и каменни предмети (нови култови фигурки, фрагмент от каменна статуя) и др. Основен критерий на Т. Герасимов при определянето на етническата принадлежност на обитателите на селището са намерените култови фигурки. Същия критерий той прилага и при определянето на населението около Разлог. Вторият аргумент при келтската интерпретация са разкопаните основи за кръгла сграда, вероятно с култово предназначение. Авторът привежда аналогии на постройки от този тип от некрополите в Босна и Херцеговина. Тези некрополи обаче не принадлежат на келтските племена, както той смята, а на илирийските, които по това време се намират под тяхно влияние, но предимно в сферата на материалната култура. Откритата сграда е разположена недалеч от жилищата. Герасимов е разкрил основите на 6 колони, очертаващи овал с размери 2,5 х 3,5 м. В средата му имало централна колона ( рис. 48). Подобна сграда, но с по-големи размери и със сигурност датираща от римско време, произхожда от Северозападна Тракия. Други аргументи за етническото определяне Герасимов не привежда. При керамичния материал той разграничава две хронологически фази. Първата — от елинистическата епоха, съдържаща много малко форми, които принадлежат на разпространени такива и през римската епоха. Втората хронологическа фаза се датира в римската епоха и се характеризира с богатство на форми, типични за това време. За останалите материали и постройки авторът не разграничава хронологически фази, а за културните пластове почти не дава информация.