Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Действително археологическите данни за келтската етническа принадлежност на погребенията не са многобройни, те имат подкрепата на извори от друг характер: писмени и топонимични, които бяха представени в предходната глава във връзка с въпроса за отношенията между трибали и малоскордиски. Разрешаването на този въпрос на сегашния етап на археологическите проучвания е много трудно. Приемането на хипотезата, че това са погребения на келто-трибалския или келто-мизийския народ би било в синхрон със сведенията на Страбон и би дало археологическо покритие на присъствуващите в този район келтски топоними. Слабите ѝ страни са съществуването на погребения от този тип, макар и единични, на територията на гетите, което води след себе си предположението за присъствие на разпръснати келто-трибалски или келто-мизийски групи и на гетска територия.

Още един въпрос се появява във връзка с проучванията на този тип погребения, открити също и в Олтения. Там те се появяват в първата половина на I в. пр.н.е., т.е. по-късно, отколкото при трибалите. Може би тяхното появяване е резултат от преселването на скордиски, трибали или смесения келто-трибалски народ след сломяването на мощта на скордиските през 80-те години на I в. пр.н.е. от Корнелий Сципион. За съжаление от самата територия на скордиските от това време почти не са известни погребения, а няколко открити приличат много по своя инвентар на тези от Северозападна Тракия. Разликата е само в отсъствието на конско снаряжение и на погребалния ритуал.

Изложеното дотук позволява да проследим колко сложен и труден за решение е проблемът за етническата принадлежност на тези погребения. Все пак кой е погребван в тях? При етническата характеристика на археологически комплекси срещаме винаги трудности — трябва да се подчертае и голямата фрагментарност на нашите знания за културата в Северозападна Тракия. Безусловно най-важният критерий в етническата интерпретация е погребалният ритуал. Тук той е тракийски и ясно виждаме последователността в употребата на по-стари могилни некрополи и даже на отделни могили. А промяната в обичая да се слага пълно въоръжение в гробовете е незначителна в сравнение с предишния критерий. Траките по-рано също са давали въоръжение на умрелите, но не пълното, а най-често върхове за копия. Пълни въоръжения срещаме единствено в богатите погребения. Въз основа на казаното смятаме, че с по-голяма точност може да се приеме тракийската принадлежност на тези погребения.

Не трябва да забравяме, че на тази територия също са живеели келти, за което свидетелствуват редица езикови остатъци и исторически извори. Дали те са оформяли келто-тракийския народ заедно с трибалите, засега още не може категорично да се говори.

Тясно свързан с етническата интерпретация на погребенията от Северозападна Тракия е проблемът за произхода на сердите.

В Софийската котловина, където са локализирани сердите, погребенията са от разгледания по-горе тип. В писмените извори сердите се споменават сравнително късно. Единственото сведение за тях дава Дион Касий във връзка с похода на Крас през този район през 29–28 г. пр.н.е. От контекста може да се разбере, че Касий причислява сердите към тракийските племена.

Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.