Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Металните апликации към колесницата показват, че тя е била сложена като гробен дар. През времето, от което произхожда и колесницата — първата половина на III в. пр.н.е., а и по-късно, в европейска Келтика вече не съществува обичаят да се поставят колесници като гробни дарове. Изключение прави само Североизточна Франция, където той се запазва и през III в. пр.н.е.

Всичко това позволява да се предположи, че гробницата при Мезек и през III в. пр.н.е. е била използувана вторично от траките подобно на други случаи (вж. Севтополис). Келтската колесница е била сложена като гробен дар на тракийския аристократ. Може би тя е била военен трофей или подарък от владетеля на келтите от Тиле, които живеели недалеч оттам.

В югозападните тракийски области (т.е. в Западните Родопи и по течението на реките Струма и Места) единствените материали, свързани с латенската култура, са няколко тракийски тип фибули с келтски заемки във формата, които са открити в тракийски могили, съдържащи гробове от III–II в. пр.н.е. (Кочан, Западни Родопи) ( рис. 41) или в плоски гробове (Абланица, Разлог — окр. Благоевградски).

Материали, свързани с латенската култура, са известни и от некрополите на гръцките градове по Западното Черноморие. В Месамбрия са открити фибули с тракийска конструкция и билатерална келтска спирала ( рис. 41), а в колониите северно от Стара планина — Калатис, Томи — и други предмети с латенски произход ( рис. 44).

През следващия период II–I в. пр.н.е. се извършват промени в погребалния обред, които довеждат до намаляване на гробните находки изобщо. От друга страна, нараства вносът на латенски изделия, както и производството на латенски типове в Тракия. Тези процеси значително намаляват възможността да се определи със същата вероятност, както за по-ранните векове, етническата принадлежност на паметниците.

През II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия се появяват нов тип погребения, които представляват особен интерес. Поради недостатъчните изследвания те не са известни в детайли. Повечето са случайни находки. Мъртвите са били изгаряни и погребвани в глинени съдове, поставени в урна или направо в яма. Край тях били поставяни гробни дарове, състоящи се главно от въоръжение и конско снаряжение, а по-рядко от украшения, глинени съдове и т.н. Най-типичният състав на гробния инвентар включва железен меч в ножница, крив боен нож (също често в ножница), един или два върха на копия, юзда, по-рядко — метални части от щит, а още по-рядко — шпори, т.е. дарове, полагани в мъжки гробове ( обр. 35). От същата територия женски погребения не са известни, което предполага, че жените може би са били погребвани или в други некрополи, или по обреди, които не оставят следи в земята и не са уловими по археологически път.

Споменатите погребения от нов тип се срещат западно от р. Тимок и източно от р. Янтра, а в единични случаи и пò на изток. Южната граница е Стара планина, като се включва и Софийската котловина ( карта VIII). Най-голяма е концентрацията на този тип погребения между р. Огоста и р. Искър, но това може да е следствие от интензитета на проучванията на тази територия (Врачански окръг) и да няма обективен характер.

Тези погребения, представляващи едно ново явление в тракийската култура, отдавна привличат вниманието на изследователите, за чиито различни мнения относно етническото определяне на тези погребения беше споменато в увода. В развитието на тракийската култура до това време не са известни погребения с толкова много въоръжение, което сега е представено с някои основни и характерни за латенската култура типове. Погребалният ритуал и редица други предмети са типично тракийски (съдове, конско снаряжение и др.). За съжаление освен погребенията от това време не познаваме други археологически обекти, които да допълнят представите за културата в тази част на Тракия. Разкопките на няколко селища, и то в пещери, не дават ясна представа поради трудноразграничимите културни пластове от това време. Крепости от този период въобще не са проучвани. Белите петна в изворовата база естествено ограничават възможностите за етническа интерпретация. Много елементи в разгледаните погребения са в подкрепа на една теза за тракийската им принадлежност. Това са погребалният ритуал, откритите глинени съдове, някои метални предмети, честите символи на коня (т.е. преобладаване на конницата), запазената традиция на некрополите от по-ранно време, еднаквият вид на тези и по-ранните могили. Но за възможността тези погребения да принадлежат на келтите говори присъствието на типично латенски видове оръжия, независимо че те са разпространени в това време из цяла Тракия, както и богатият състав на гробните дарове в обикновени погребения, което не е характерно за тракийската култура.