Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Откритите на територията на града материали не предоставят възможности за етническа интерпретация. Сред тях са открити много фибули, от които 28 са латенски типове или имат заимствувани келтски елементи ( обр. 39). Те много добре представят тенденциите в развитието на тракийските фибули от втората половина на IV в. пр.н.е. и през III в. пр.н.е. Успоредно откриваните с тях тракийски тип фибули позволяват да се допусне, че почти всички фибули от Севтополис са произведени от местните майстори. За внесени от келтските територии могат да се считат само характерните латенски форми. Другите открити в града предмети, които произхождат от латенския културен кръг, са намерени разпръснати из целия град заедно с тракийски находки и представляват незначителен брой. Поради това не е задължително те да се свържат с присъствието на чужди етнически елементи сред населението на града.

Много по-лесно е да се определи етническата принадлежност на предметите от гробовете. Присъствието на латенски влияния се чувствува на няколко обекта от околностите на Севтополис, сред които на първо място трябва да се спомене известната Казанлъшка гробница.

На двата фриза, разположени върху горната част на свода на гробницата, е разгърната многофигурална батална сцена ( обр. 32). В нея са представени конници, както и шест пехотинци, въоръжени с продълговат овален щит, подсилен в два случая без съмнение от надлъжно ребро. Тези щитове били донесени на Балканския полуостров от келтите и единствено те ги употребявали. В по-късните векове този тип бил възприет от много други народи. Останалото въоръжение на войниците е или тракийско (криви бойни мечове-махайри), или елинистическо (шлемовете), но същото е характерно и за Тракия. Съотношението на конници и пехотинци в изображението, както и отсъствието на различия във въоръжението на отделни групи воини, позволява да се твърди, че изобразените воини са тракийски, които вече в началото на III в. пр.н.е. са възприели щита от новодошлите гали.

С интересуващия ни проблем за развитието на тракийския тип фибули и присъствието в Тракия на латенски типове е свързана могила № 2 от некропола, разположен в непосредствена близост с античния град. Първичната куполна гробница в могилата е била разрушена още в античността. Част от тухлите били използувани при построяването на гробници № 2 и № 3, вторични спрямо могилния насип ( рис. 43). В гробница № 2 са открити две златни фибули с латенски произход, две сребърни фибули тракийски тип, огърлица от златни мъниста и тънка златна пластинка-медалион. В тази гробница е било погребано тялото на млада жена. В другата — на млад мъж. Край него били положени желязно копие, желязна стригила, монети от Севт III и Александър Велики, тракийски и гръцки глинени съдове, златна обица ( обр. 33). Погребалният ритуал, гробните конструкции и дарове разкриват сложните процеси на взаимодействие между тракийската и гръцката култура, между които се преплитат и латенските влияния. Въпреки силната елинизация на погребалния ритуал и дарове етническата тракийска принадлежност на погребаните не подлежи на съмнение.

Действително налице е разрушена куполна гробница, което засвидетелствува едно несрещано до този момент в Тракия отношение към старите гробници и паметта на умрелите. Това може би трябва да се постави във връзка с настъпващите промени през тази епоха и по-точно в отношението към задгробния живот, за които вече бе споменато. Извършването на вторични погребения в тракийската могила, както и наличието на редица плоски погребения чрез трупоизгаряне от III в. пр.н.е. около могили № 1 и 2, съдържащи тракийски или с латенски заемки фибули, свидетелствуват за поддържането на тракийската погребална традиция. Очевидно гробниците принадлежат на представители на тракийската аристокрация.

Съвсем различни проблеми поставят материалите, открити в куполната гробница в могилата Малтепе до с. Мезек (окр. Хасковски). В тази гробница са намерени бронзови обкови и украси от бойна колесница, типични за латенската култура ( обр. 34). Обстоятелствата на разкриването на гробницата, а оттам и невъзможността научно да се установи броят на фазите на употреба на гробницата са непосредствена причина за съществуването на спор между специалистите относно етническата принадлежност на тези, които са я използували през III в. пр.н.е. Направените разкопки след откриването на могилата от местното население и ограбването ѝ вече не могли да изяснят някои съществени проблеми, като например фазите на използуване на гробницата, датата на полагането на втория ѝ под и т.н. Двете фази, разграничени от Б. Филов въз основа на събраната от местното население информация и извършените от него сондажи, остават при тези обстоятелства единственото възможно разрешение на въпроса. Откриването на келтски метални части от бойна колесница сред материали, характерни за елинистическата и тракийската култура, поставя въпроса, дали тук не е бил погребан представител на келтската аристокрация от царството със столица Тиле. От по-ранните келтски експанзии са известни случаи, когато келтите използуват гробници, построени по-рано и принадлежащи на покореното или изтласкано от тях местно население. При завладяването на Северна Италия и по-точно земите на юг от р. По и на север и изток от Апенините, които влизали в обхвата на етруската федерация, келтите се заселили тук и развивали култура под силното влияние на местната култура. То се чувствува особено силно в керамичното производство и в металургията. Има случаи, когато келтите използуват и оставените от местното население жилища, както и по-стари гробници като тази в Каноса. Но в такива погребения освен предмети с местен произход се откриват и много материали, характерни за келтската култура (мечове, метални колани, фибули, торкви и т.н.). Въпреки че била ограбена още в античността, куполната гробница при Мезек даде редица археологически материали, сред които освен споменатите апликации няма други с латенски произход.