Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

След водените в Дардания и съседните ѝ области боеве бастарните се върнали в земите си. По долината на р. Искър те достигнали до крайдунавския път (втората основна артерия на полуострова, свързваща Изтока и Запада). Част от тях се заселила в Тракия. Подробности за съдбата им не са известни. Според Орозий всички останали загинали при преминаването на Дунава, защото ледът се пропукал под тях.

Бастарните се появяват на политическата сцена на Балканите отново в края на I в. пр.н.е., когато нападнали мизите, трибалите и дарданците. Покорил ги Марк Крас.

Редица археологически данни сочат, че от края на IV в. пр.н.е. гетските племена от Североизточна Тракия поддържат контакти с келтите. Вече в края на III в. пр.н.е. разполагаме с погребения от тяхната територия, които могат да се свържат с латенската култура. Те ще бъдат подробно разгледани в следващата глава, тъй като хвърлят нова светлина върху проблема за келтското присъствие в гетските земи.

Най-ранното присъствие на латенски материали в тракийските земи се датира немного след първите сведения в античната литература за проникването и присъствието на галати между тракийските племена. Най-ранните паметници на латенската култура, открити в югоизточната част на Балканския полуостров, се датират в последните години на IV в. пр.н.е. През следващите векове техният брой се увеличава така много, че редица латенски форми са възприети от тракийските майстори, които започват да ги възпроизвеждат.

Процесът на проникване на чужди форми в тракийската култура не протича равномерно. При проследяването на тези процеси се вижда, че понякога разпространението им е така бързо, че трудно би могло да бъде оценено като резултат на влияние. В други случаи заимствуването е дълъг процес, който започва със заемането на отделен детайл от даден предмет, преминава през изработването на нов предмет, съдържащ местни и чужди елементи, докато се стигне до възприемане на първообраза, създаден от една чужда култура.

Проучването на въпроса за присъствието на латенски паметници или отделни техни елементи в Тракия е пряко зависимо от общото равнище на знанията за характера на тракийската култура през предримската епоха. Поради това по-долу ще бъде направен опит да се реконструират културните процеси в Тракия между втората половина на IV в. пр.н.е. и покоряването на Тракия от Рим (45 г. от н.е.).

След включването ѝ от Филип II в границите на създадената от него македонска държава Тракия преживява бурно икономическо и културно развитие. В големи мащаби се извършва урбанизацията, извършват се големи културни и политически промени.

От няколкото антични градове само Севтополис е цялостно проучен. Именно за него античните автори обаче не споменават нищо. Много от градските центрове, споменати в историческите извори, са известни на археолозите. Те са разположени южно от Стара планина. Съществуването на селища от този тип се допуска и за територията на гетския племенен съюз (т.е. между Източна Стара планина и долното течение на Дунав). Информацията, събрана по археологически път за исторически засвидетелствуваните градски центрове, се свежда до данни за тяхната планировка, интензитета на живот или отделни аспекти на тяхната култура. Някои от тези градове не са още локализирани.

Още по-бедна е информацията за облика, живота и културата в обикновените тракийски селища, тъй като досега цялостно не е разкопано нито едно, а сондажните и частичните разкопки разкриват само отделни страни на тяхното съществуване. Не разполагаме с данни за характера на поселищния живот, за планировката на селищата, за развитието ѝ и характера на промените, които биха могли да се установят въз основа на някои данни.

При досегашните археологически изследвания значително повече внимание е обърнато на тракийските крепости. Най-често разполагаме с описание на останалите на повърхността следи от крепостни стени и сгради и тяхното разположение. Извършените на някои от тях археологически проучвания имат за цел да уточнят историята на поселищния живот, на развитието на крепостните съоръжения и тяхното значение. Такива проучвания са направени на няколко десетки крепостни стени в различни части на Тракия и резултатите от тях са различни. В отделните райони причините за възникването им са различни, а следите от превземане, унищожаване или изоставяне са от най-различно време. Засега само една крепост може да се причисли към унищожените от келтите. Това е голямата крепост Кракра в гр. Перник. Подробните изследвания върху открития по време на разкопките материал, и то главно нумизматичен, уточниха края на живота на тракийската крепост от IV–III в. пр.н.е. Той може да се датира в първите десетилетия на III в. пр.н.е., т.е. към времето на първите келтски набези в Западна Тракия. Въпреки това упадъкът на тази крепост, възникнала може би като пост на македонската власт, не е задължително да се свързва с келтите. Той е можел да бъде причинен и от вътрешнополитически борби, а по-точно от унищожаването ѝ от траките.