Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

За разлика от отделните видове селища, които в различните краища на Тракия не показват съществени различия, в погребалния ритуал се забелязва по-голямо разнообразие. Най-много общи черти имат из цяла Тракия т.нар. „богати погребения“.

Краят на IV в. пр.н.е. е свързан с промяната на погребалния ритуал в някои райони на Тракия. Това се отнася до територията на гетския племенен съюз, където плоските или могилните некрополи чрез трупоизгаряне изчезват и през III в. пр.н.е. броят на известните погребения е много по-малък. През III–II в. пр.н.е. погребенията са могилни и чрез трупополагане или трупоизгаряне. Досегашните проучвания дават основание да се мисли, че по-голяма част от тракийското население в тези райони е погребвало своите мъртъвци по ритуал, който не оставя значителни следи в земята и следователно е трудно уловим на настоящото равнище на археологическата наука въобще.

Промени, но от друг характер се забелязват в Родопите и в долините на р. Места и р. Струма, където освен характерните дотогава могилни погребения се появяват и плоски некрополи с погребения чрез трупоизгаряне и трупополагане. Последните са най-често извършвани в каменни гробове (цисти). През II–I в. пр.н.е. в тази част на Тракия цистовите гробове започват да преобладават.

В същинска Тракия, т.е. по долините на р. Марица и р. Тунджа, проучванията са в най-незадоволително състояние. Последните разкопки, резултатите от които в по-голямата си част са още непубликувани, сочат, че и тук след IV в. пр.н.е. настъпват промени в погребалния ритуал. Малкият брой обикновени погребения до IV в. пр.н.е. не позволяват точно да се характеризира ритуалът. От III в. пр.н.е. се появяват погребения чрез трупоизгаряне. То се извършвало в средата на каменен кръг, костите се погребвали след това в периферията на кръга и се насипвала малка могилка. Този обичай станал преобладаващ за периода след II в. пр.н.е.

Единствено на територията на трибалския племенен съюз и на мизите (в Северозападна Тракия) през IV в. пр.н.е. не се забелязват съществени промени. И през III в. пр.н.е. тук се запазват погребения чрез трупоизгаряне с изключително беден инвентар. Промени настъпват във II в. пр.н.е., когато се появяват и плоски погребения, а в гробовете инвентарът се увеличава.

Краят на IV в. пр.н.е. е повратен момент не само за развитието на бедните погребения, но и на т.нар. „богати погребения“. Датата на появяването на този тип погребения излиза далеч извън рамките на интересуващия ни период, т.е. още в VII в. пр.н.е., но най-голямата им популярност се отнася към втората половина на IV в. пр.н.е. Периодът, през който са погребвани богати тракийци в гробове с богат инвентар, е кратък и това без съмнение може да се обясни с бързото забогатяване на значителна прослойка от тракийското общество. През последната четвърт на IV в. пр.н.е. тези погребения вече намаляват, в първите години на III в. пр.н.е. са вече спорадични, а през следващите години се запазват само в отделни райони на Тракия, като например в околностите на днешен Преслав, т.е. по горното течение на р. Камчия, в Казанлъшката котловина и т.н.

Интересен е проблемът за причините на изчезването на тези „богати погребения“. Като културно явление те са познати не само от Тракия. Те имат широки хронологически граници (от началото на металната епоха до късното средновековие) и засягат обширен географски ареал. Те се срещат от Китай до Иберийския полуостров на територията на Евразия. Анализирането и сравняването на това явление на широка основа показва, че времетраенето на „богатите погребения“ никога не съвпада с това на съществуването на една династия, династически дом или упражняването на силна власт от един базилевс. Появата на такива гробове в дадения период е резултат от съществуването на обичаи при навлизането на културите в нов, определен стадий на обществено и културно развитие. Те са обусловени от позицията на социалната прослойка и отношението ѝ към вярванията в задгробния живот, от същността на нейната религия. Тази социална прослойка е съставена преди всичко от династическите домове, аристокрацията, а в периода на голям икономически разцвет и от по-широки заможни кръгове.

Намаляването на популярността на богатите погребения в Тракия към края на IV в. пр.н.е. също било обусловено от разгръщащите се процеси на силно елинизиране на тракийското общество през втората половина на IV в. пр.н.е. и по-късно.

Хронологическите граници, в които тук се разглежда развитието и същността на тракийската култура, бележат настъпването на значителни промени не само в селищната система и погребалния обред, а и в материалната култура изобщо. Първата граница, поставена във втората половина на IV в. пр.н.е. и по-точно около началото на последната четвърт на този век, е свързана с обвързването на Тракия още по-тясно в икономическо и културно отношение с елинистическия свят. Новите условия дали силен тласък за разгръщане на тракийския културен потенциал, изразен в бързото и многостранно развитие и изява на старите традиции.