Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Съвсем различна е втората хронологическа граница, бележеща преминаването на Тракия под влиянието на римската република. Политическото присъствие на Рим на Балканския полуостров, промените в икономическата и културната география в Източното Средиземноморие в резултат на римската активност въздействували върху Тракия както в икономическо, така и в културно отношение и довели до появата на нови елементи, оформящи следващия етап в нейното развитие.

Именно в тези пълни с динамизъм години в Тракия започнали контактите и проникването на келтските племена в тракийската среда. Бурното развитие на тракийската култура създавало оптимални възможности за възприемане на чужди влияния и в случая — латенски.

Преди разглеждането на засегнатите от латенското влияние аспекти на тракийската култура и на отделните паметници е интересно да се анализира средата, в която те са открити, т.е. обектите, или археологическите комплекси. Според етническата им принадлежност те се отнасят към три групи. Към първата се числят комплексите, които с пълна увереност могат да бъдат свързани с тракийската култура. В този случай латенските предмети се намират в нетипична за тях и определено тракийска по характера си среда. Тази група е най-многочислена. Най-ранните находки са от последната четвърт на IV в. пр.н.е. и произлизат от Североизточна Тракия, където вероятно и най-рано са се осъществили контактите между траки и келти. Това са характерните за тракийската култура „богати погребения“, в които са намерени латенски по произход фибули или тракийски със заимствувани в конструкцията латенски елементи.

При погребението от с. Свещари (б. Мумджилар) — окр. Разградски, в което е открита латенски тип фибула, всички елементи на погребалния обред са характерни за Тракия — стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай куче с отрязана глава, лежащо върху камък, както и самата могила ( обр. 31). Тракийски е и гробният инвентар — металните украшения, съдове и т.н.

По-различна е ситуацията край с. Браничево (окр. Шуменски). В могила № 10 от тракийски некропол бе открит непознат дотогава в Тракия погребален обред. В нейната периферия бе открита каменна гробница, в която било извършено едно от погребенията в могилата. Находките в него са тракийски. То се отнася към началото на III в. пр.н.е. Второто погребение е разположено в близост до първото. Гробната конструкция представлява дълбок 1,5 м кладенец, при основата на който от западната му страна е изкопана ниша с дължина 1 м и височина 1,2 м. Кладенецът е запълнен с камъни. В нишата е погребана жена и са поставени типично тракийски по произход дарове ( рис. 40), между които интерес представлява една фибула тракийски тип със заимствувана от келтите „нефункционална спирала“ на крачето ( рис. 41). Това погребение се датира към края на IV в. пр.н.е. Гробното съоръжение, по тип характерно за срубната култура от втората половина на II хил. пр.н.е., както и за скитската култура (от IV–III в. пр.н.е.), не поставя под въпрос тракийската етническа принадлежност на погребаната. Откритите напоследък още няколко такива гробници (с. Кълново — Шуменски окръг) потвърждават появата на този тип гробни съоръжения от края на IV в. пр.н.е. на територията на гетския племенен съюз.

Материали с латенски характер или елементи продължават да се срещат на тази територия и през III в. пр.н.е. Най-често това са фибули, които са част от безспорно тракийски погребения, като например това от могила № 1 в с. Мадара (окр. Шуменски) ( рис. 42) или по-късното от него, но също отнасящо се към III в. пр.н.е. погребение от с. Маломир (окр. Шуменски). И в двата случая фибулите имат латенски елементи. Погребението от Мадара е от особен интерес. То е извършено по един засега рядко засвидетелствуван в Тракия обичай чрез трупоизгаряне с поставяне на костите в долиум. В погребението са открити глинени съдове, повечето от които са произведени в ателиета на гръцките колонии, стригила (за първи път), както и множество миниатюрни глинени предмети, характерни за тракийските култови обреди от това време ( рис. 42). Това, както и другите известни от III–II в. пр.н.е. погребения от този район на Тракия, които съдържат редица импортирани от гръцките колонии предмети, ярко илюстрират силната елинизация на гетската култура през ранноелинистическата епоха.

През III в. пр.н.е. географският обхват на съдържащите латенски елементи обекти покрива почти цяла Тракия. Най-интересни проблеми поставя тракийският град Севтополис и могилните некрополи около него. Тъй като настоящата работа предшествува пълната публикация на резултатите от разкопките на Севтополис, не е възможно представянето на изчерпателен анализ на обкръжението, в което са намерени латенските материали. То ще бъде направено въз основа на достъпните за момента данни. Латенските материали са твърде разнородни: фибули, колани-верижки, мечове, съдове, срещат се и тракийски предмети със заимствувани латенски елементи, предимно фибули. Упадъкът на мощта на Севтополис е датиран в края на III в. пр.н.е. от ръководителя на проучванията Д. П. Димитров. Напоследък бе изказано мнение от К. Димитров, че упадъкът на живота в Севтополис е станал около 50 години по-рано, т.е. между 270–260 г. пр.н.е.