Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

При обстоятелството, че на територията на разпространение на разгледания тип погребения не са проучени никакви селища, от особен интерес са резултатите от проучванията на тракийското селище на хълма Царевец. Разположено в източните части на тази територия, то разкрива съществени моменти от културното развитие в тази част на Тракия през III–II в. пр.н.е. Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. ( рис. 45). Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло го е унищожил. Само малки участъци от него не са разрушени от по-късните постройки, изкопи и т.н., но тъй като и резултатите от тяхното проучване все още не са публикувани, трудно е да се съди за големината, планировката, характера и етапите на развитието му. Резултатите от разкопките на българския археолог Л. Квинто, разкрили по-голямата част от интересуващите ни находки, са много важни за проучването на историята на селището. Открити са няколко фибули от III–II в. пр.н.е., стъклени гривни и други предмети от типове, характерни за латенската култура. Те произхождат от два, разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV–II в. пр.н.е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Невъзможно е да се определи какво е отношението между тези жилища и по-ранните етапи от развитието на селището, тъй като в близост не е открит по-ранен обект.

Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV–I в. пр.н.е. в този район.

По долините на реките Марица и Тунджа през III в. пр.н.е. се появява вече споменатият по-горе тип могили с централна клада и погребения около каменния кръг, който я заобикаля. В гробовете освен керамика и други характерни за тракийската култура предмети се откриват и фибули (с. Дуванли, окр. Пловдивски), мечове, щитове (с. Тъжа, окр. Старозагорски) и други предмети от латенски тип ( рис. 46). Последните са резултат на разпространението на влиянието на келтската култура в Тракия, на употребата на аналогични със Северозападна Тракия въоръжение и тактика. Описаният ритуал се запазва тук до II в. от н.е. и свидетелствува за дълбоките корени на тракийската култура и нейната жизненост напред във времето.

В Родопската област и по долината на р. Места продължава погребването в могилни или плоски цистови гробове чрез трупополагане, в които се откриват главно фибули с латенски заемки в конструкцията.

Откритите фибули от същия тип между материалите от тракийските светилища (с. Лиляче, Айтоските минерални бани) ( рис. 41) още веднъж потвърждават масовата им употреба от траките.

Латенски изделия са открити и в елинистическите некрополи на гръцките колонии по западнопонтийския бряг (Томи, Калатис). Въпреки елинистическия характер на даровете присъствието на някои метални предмети позволява да се допусне, че е възможно погребаните да са били и келти.

След завладяването от Рим културата на тракийските племена не се променя. Заедно с тракийските продължават да се откриват и предмети, свързани с латенските традиции. Могилите съдържат клада и по няколко погребения (с. Меричлери, окр. Хасковски).

През I в. от н.е. отново в Тракия се появяват богати погребения, които се запазват и през II в. Често край могилата се намират колесници. В погребенията от I в. от н.е., открити по долините на реките Марица и Тунджа, както и в Родопската област, въоръжението е все още произвеждано под влиянието на латенските типове. Материалите от тракийските погребения преди и след завладяването на Тракия от Рим свидетелствуват, че възприетите от латенската култура видове въоръжение били така популярни сред траките, че те продължили употребата им по-дълго от самите келти.

Изучаването на следите от келтската култура или от нейното влияние в Тракия през римската епоха в Мизия и Тракия е особено трудно поради протичащите в границите на Римската империя качествено нови и различни по същността си процеси. Така например от този период са известни оброчни плочи с изображение на келтски божества, техни вотивни фигурки, както и посветителни надписи ( обр. 36). Причина за тяхното присъствие могат да бъдат в еднаква степен както проникналите в предримската епоха келтски етнически елементи, така и келтските воини от римската армия. Най-често в такива случаи е трудно да се предпочете алтернатива. Откритите например в Томи и Калатис релефи от римската епоха, украсени с характерни за келтското изкуство орнаменти, може би трябва да се свържат с традицията, съхранена от потомците на живеещите тук още от елинистическата епоха келти. Много погребения от III–I в. пр.н.е., открити в некрополите на тези колонии с латенски предмети, могат да се свържат с тях с доста голяма увереност.