Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

По-други проблеми поставят няколко интересни археологически обекта от Тракия — един гроб в околностите на Казанлък, погребенията при с. Кълново — окр. Шуменски, и Панагюрски колонии — окр. Пазарджишки, както и все още непубликуваните материали от гр. Дългопол, окр. Варненски.

В Казанлък е открит случайно, на дълбочина 1,40 м гроб, съдържащ железен меч латенски тип и елинистически шлем, датиран към втората половина на III или началото на II в. пр.н.е. ( обр. 37). По-точни наблюдения при откриването на гроба няма, но и при тези обстоятелства той се характеризира с редица латенски черти. Голямата дълбочина, на която е вкопано погребението, не е характерна за тракийските погребения. Типично келтски е мечът, който при поставянето в гроба е бил ритуално прегънат по келтска традиция. Макар и не с пълна сигурност поради липсата на точни археологически наблюдения при откриването му може да се твърди, че с нетипичния си за Тракия обред и инвентар свързването на гроба с келтите е много възможно.

В с. Кълново, Шуменски окръг, напоследък са открити няколко погребения. Те са в могили с малки размери, под които са открити шахти и ниша, идентични на тази, открита в Браничево (вж. по-горе). В тях са открити тракийски елинистически и латенски предмети. С подробна информация не разполагаме, тъй като те все още не са публикувани, но едно от тях буди особен интерес. В него е открито богато въоръжение латенски тип (меч, боен нож, щит, ризница и др.), както и келтска по форма паница. Останалият погребален инвентар се състои от тракийски метални предмети (юзда и др.) и глинени съдове. Значителна част в погребалния инвентар заемат и импортираните елинистически глинени съдове. В това погребение са открити кости от дива свиня, сложени като дар за умрелия. Обичаят у келтските племена да се слагат части от това свещено животно за храна в отвъдния свят вече бе описан по-напред. Погребението е датирано въз основа на амфорни печати и други предмети в началото на II в. пр.н.е. Въпреки типичния за гетите погребален ритуал и големия процент местна керамика при това погребение може да бъде поставен въпросът за етническата принадлежност на умрелия.

Долината на р. Камчия е слабо проучена в археологическо отношение. Известни са няколко обекта от времето между IV–I в. пр.н.е. На един от тях са открити глинени съдове, вероятно с келтски произход, и латенски фибули от края на II в. пр.н.е. (гр. Дългопол — материалите са непубликувани), както и един случайно открит и произхождащ вероятно от антично селище (с. Методиево, окр. Шуменски) фрагмент от стъклена гривна. От този район произхождат и фибулите със заимствувани латенски елементи, открити в тракийски погребения от края на IV в. пр.н.е. (Ивански, Маломир).

Концентрацията на материали с латенски произход или материали с латенски заемки по долината на р. Камчия поставя въпроса за тяхното появяване.

Разглеждайки историческите данни за присъствието на келтски елементи на територията на гетския племенен съюз, по-горе бе посочено, че през III в. пр.н.е. там би трябвало да се допусне и присъствието на бастарни. Но в същност земите, заети от тях, би трябвало да се намират на север от делтата на Дунава. По-вероятно остава тогава решението, че тези следи може да са били оставени от живеещите някъде в околностите на Източна Стара планина корали, които Ш. Гийонварк причислява към келтските племена. Може да се отиде и по-далеч в тези разсъждения и да се допусне, че откритите латенски материали в долината на р. Камчия са следи от поселищния живот на това племе. Поради това може да се допусне възможността погребението от Кълново да принадлежи на представител на келтската аристокрация от племето на коралите.

Могилният некропол в Панагюрските колонии не само обогати представите за културата в Тракия през II–I в. пр.н.е., но и откри нови страници от нейната история. Откритите и разкопани 30 могили са групирани в пет некропола, имат височина от 0,30 до 2 м и диаметър от 5 до 14 м. Натрупани са от камъни и пръст. При някои от тях периферията е ограничена с пръстен от набити камъни, при други той огражда огнището или самото погребение. Всички погребения са чрез трупоизгаряне, извършено в гроба, и принадлежат както на мъже, така и на жени. Погребалният ритуал, както и гробните дарове — двуостри и едноостри железни мечове, копия, криви железни ножове, части от конско снаряжение, железни и бронзови фибули, железни колани, гривни, бронзови пластинки от ризница, цели и фрагментирани глинени съдове — не се отличават значително от погребенията и техния инвентар от Северозападна Тракия, нито от Централна (т.е. долините на реките Тунджа и Марица). Поради това причисляването на всички тези погребения към групата на Падия — Панагюрски колонии от З. Вожняк, може да има основание в най-общи линии.