Чарлс Буковски - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба

Имало е и лоши моменти. Спомням си как една нощ, след като писах около четири часа и си мислех, че съм получил удивително вдъхновение, изведнъж (сигурно съм натиснал някое грешно копче) блесна синя светкавица и няколко страници от написаното изчезнаха. Опитах всичко, за да ги възстановя. Бяха се загубили безследно. Да, бях нагласил компютъра на "Запази всичко", но въпреки това... И друг път ми се беше случвало, но не с толкова много страници. Уверявам ви, когато страниците, които си написал току-що, изчезнат, чувството е ужасно. Ужасно. Като се замисля сега, губил съм по три-четири страници от някой роман. Дори цяла глава. В такива случаи просто пренаписвам проклетия текст. Така нещо се губи, фини нюанси, които не можеш да пресъздадеш, но също и печелиш нещо, защото при пренаписването пропускаш някои неща, които не са ти харесали много, и добавяш други, които са по-добри. Е, ѝ? Ами, чака те дълга нощ. Птичките се събуждат. Жена ти и котките те мислят за луд.

Попитах няколко компютърни специалисти за "синята светкавица" и никой не можа да ми каже нищо. Установил съм, че повечето компютърни специалисти не са никакви специалисти. Случват се странни неща, за които просто не пише по книгите. Сега, след като разбирам малко повече от компютри, мисля, че знам един начин да възстановиш труда си от "синята светкавица"...

Най-ужасната нощ беше, когато седнах зад компютъра и той направо полудя, започна да хвърля искри, да издава странни звуци, екранът ставаше черен, мъртвешка тъмнина. Мъчих се, мъчих се, но нищо не можех да направя. Забелязах нещо като засъхнала течност по монитора и около процепа близо до "мозъка", процепа, където пъхаш дисковете. Някоя от котките беше препикала компютъра ми. Занесох го в сервиза. Техникът го нямаше и продавачът извади част от "мозъка". Тогава върху бялата му риза пръсна жълта течност и той изкрещя: "Котешка пикня!" Горкият човек. Горкият човек. Както и да е, оставих компютъра. Гаранцията не покриваше препикаване от котка. Трябваше да извадят всички карантии на "мозъка". Оправиха го за осем дни. През това време използвах пишещата машина. Беше, сякаш се опитвах да чупя камъни с пръсти. Трябваше пак да се уча да пиша на машина. Наложи се да се напия едно хубаво. И отново една нощ пишех, а на следващата поправях. Все пак се радвах, че имам машина. Петдесет години заедно и бяхме преживели хубави моменти. Когато си взех компютъра, с известна тъга оставих старата пишеща машина в ъгъла. С компютъра обаче думите летяха като полудели птички. Вече нямаше сини светкавици, вече не се губеха страници. Работата потръгна. Котката, която препика машината, беше оправила всичко. Само че сега, когато не съм при него, покривам компютъра с голяма плажна кърпа и затварям вратата.

Да, това беше най-плодотворната ми година. Виното става по-хубаво, ако отлежи при подходящи условия.

Аз не се състезавам с никого, не мисля за безсмъртие, то не ме интересува. Важно е ДЕЙСТВИЕТО, докато си още жив. Вратата, която се отваря под слънчевите лъчи, конете, които се гмурват в светлината, жокеите, храбри дяволчета с ярки екипи, впрягат усилия, успяват. Красотата е в движението и в дързостта. Майната ѝ на смъртта. Всичко е днес, днес, днес. Йес!

01:18

След прилива идва отлив. Пет минути седя втренчен в едно кламерче. Вчера, докато пътувах по магистралата, вечерта премина в мрак. Имаше лека мъгла. Коледа идваше като харпун. Изведнъж забелязах, че почти само аз се движа. Видях голяма броня, закачена на парче решетка. Избягнах я на милиметри, погледнах надясно. Имаше няколко катастрофирали коли една върху друга, четири-пет коли, но всичко беше тихо, нищо не се движеше, нямаше жив човек, нямаше огън, нямаше дим, нямаше светлина от фарове. Карах прекалено бързо, за да видя дали в колите има хора. После изведнъж се спусна пълен мрак. Понякога нещата се случват изведнъж. Стават за секунди. Всичко се променя. Сега си жив. В следващия момент си мъртъв. А животът продължава.

Ние сме като листа. Съществуваме благодарение на случайността, временно. Това е най-хубавото и най-лошото – временният фактор. И нищо не можеш да направиш. Можеш да седнеш на върха на някоя планина и да умуваш десетилетия наред, пак нищо няма да се промени. Можеш да се промениш към по-приемливо, но може би и това не е правилно. Може би мислим прекалено. Чувствайте повече, мислете по-малко.

Всички коли в катастрофата изглеждаха сиви. Странно.

Харесва ми как философите разбиват на пух и прах понятията и теориите на предшествениците си. Случва се от векове. Не било така, казват те. Иначе било. Всичко тече и изглежда много логично – това движение. Основният проблем на философите е, че трябва да говорят на човешки език, да бъдат по-разбираеми, така мислите влияят по-силно, по-интересни са. Смятам, че това допълнително трябва да се учи. Ключът е в простотата.