Маркъс Зюсак - Аутсайдерът

Бях твърде скапан от умора, че да кажа нещо друго, освен:

— Ще го пипнем.

Доста скоро Руб заспа също като мама, татко и Стив. Не след дълго и моите клепачи натежаха като цимент и аз също заспах.

Всички ние спяхме в кухнята.

Аз сънувах.

Сънят идва.

Не е лош.

Когато пак се събудих, вече имаше и още един човек, заспал редом с останалите от нас на многолюдната кухненска маса.

Стоя пред празна футболна врата. Стадионът е препълнен. Може би 120 000 души са заковали погледи в мен.

Те скандират:

— Улф-мен! Улф-мен! 6 6 Словосъчетанието Улфмен (Wolfman), което включва фамилното име на братята Улф, може да се преведе като „Човекът вълк“. — Б. ред.

Оглеждам целия стадион, всички тези хора, които ме насърчават — и аз ги обичам, въпреки че са ми напълно непознати. Мисля, че са южноамериканци или нещо такова. Бразилци примерно. Може би аржентинци.

— Няма да ви разочаровам! — прошепвам аз, но зная, че те не могат да ме чуят, дори да им изкрещя.

Те са хората от моя разказ:

Татко, Руб, мама, Стив, Сара, Брус, безликото ново гадже на Брус, Грег, стоматологичната сестра, зъболекарят, директорът Денисън, жената от социалния кабинет, приятелите на Руб и Ребека Конлън.

Облечен съм с всичко необходимо за вратар: обувки, опънати нагоре чорапи, зелена фланелка с изрисуван отпред диамант и ръкавици. Нощ е и грамадни лампи, възправени като стражеви кули над всички нас, разпръскват черния въздух.

Готов съм.

Плясвам с ръце и приклякам, готов да се хвърля във всяка посока, за да хвана топката. Вратата зад мен сякаш е с километрична ширина и километрична дълбочина. Мрежата е хлабава клетка, която се люлее и шепти на вятъра.

Татко излиза напред, наглася топката и се провиква, че това била финалната дузпа за купата и всичко зависело от мен. Връща се, заема позиция, затичва се и забива топката вдясно от мен. Мятам се, но топката хвърчи далеч извън обсега ми. Когато тя влетява в ъгъла на мрежата, той ме поглежда и се усмихва, сякаш за да каже: „Извинявай, момче. Нямаше как.“

На терена излиза мама, после Руб. И двамата бележат, Руб — с коравосърдечна усмивка.

— Безнадежден си, слънчице! — казва той.

Тълпата през цялото време вдига шум и бръмчи в ушите ми като електромагнитно смущение. Когато ме побеждават и топката бележи гол, те изревават, а аз въздъхвам, защото са на моя страна. Искат да спася един гол, защото знаят как упорито се боря. Виждат малките ми ръце и волевата извивка на устните ми и не чуват, но чувстват ударите на дланите ми, докато се подготвям за всяка дузпа. Не спират да скандират.

Моето име.

Моето име.

Ала колкото и да се старая, не успявам да спася и един гол.

Дори и нещастната Сара ми прострелва вратата. Преди да шутира, тя казва:

— Не се мъчи да ми помагаш. Няма смисъл. Всичко е извън твой контрол.

Минава редът на Стив, после и на Брус. На всички.

После на позиция излиза Ребека Конлън.

Тя върви към мен.

Бавно.

И се усмихва.

— Ако го спасиш, ще те обикна — казва тя.

Кимвам тържествено. Готов съм.

Тя отстъпва назад, втурва се, рита топката.

Тя излита високо нагоре и я изгубвам от поглед в сиянието на лампите. Забелязвам я и се хвърлям високо вдясно, и кой знае как, се удря в кръста ми, отскача и ме цапардосва здраво по лицето.

Падам надолу заедно с топката.

Когато се приземявам, тя изскача, претъркулва се адски бавно през линията и се сгушва в дъното на мрежата.

О, аз се мятам да я хвана, но полза никаква. Не ми достигат силите — а и бързо оставам сам, не на стадиона, а в нашия облян от слънце заден двор и седя, подпрян на оградата, с разкървавен нос.

Планът ни беше да го пипнем бързо. Нямаше смисъл да протакаме една-две седмици. Тогава може би изгарящото желание да му дадем на тоя да разбере щеше да угасне, а нямаше как да си го позволим.

Открихме, че Брус Патерсън е кръшкал на сестра ми с някакво друго момиче от около месец и я будалкал, като продължавал да се мъкне при нея. За всички нас беше истински шамар, че сме го пускали в къщата си, докато е хойкал из града с някакъв парцал.

— Да отидем ли да го пребием? — попитах Руб, но той само ме изгледа с насмешка.

— Ти сериозно ли? Я се погледни колчав си. Приличаш на чихуахуа, а проклетият Патерсън е як като тухлен кенеф. Ти представяш ли си на какво ще те направи?