Карлос Сафон - Сянката на вятъра

Полицията и адвокатите на Жауза се нагърбили да закрият случая, но този крез не искал нещата да приключат току-така. Именно тогава се запознал с дон Рикардо Алдая, който вече бил преуспяващ индустриалец със слава на донжуан и лъвски темперамент; той му предложил да купи имота с намерението да събори къщата и да препродаде мястото с добра печалба, защото цените на земята в този район направо хвърчали. Жауза не се съгласил да продава, но затова пък поканил Рикардо Алдая да посети къщата, за да види, както се изразил, един научен и духовен експеримент. Откак приключило разследването, никой не бил влизал в имота. От видяното вътре Алдая направо се вкаменил. Жауза напълно бил изгубил разсъдъка си. Тъмната сянка от кръвта на Марисела все още покривала стените. Жауза бил повикал един изобретател и пионер в технологичната новост за момента — кинематографията. Той се казвал Фруктуос Желаберт и бил съгласен да изпълни изискванията на Жауза в замяна на средства, с които щял да построи филмово студио в района Вальес, защото вярвал, че през XX в. филмите ще заместят организираната религия. Както изглеждало, Жауза бил убеден, че духът на мулатката Марисела все още обитава къщата. Твърдял, че усеща присъствието й, гласа и миризмата, че даже и докосването й в мрака. Щом чули тези истории, прислужниците му побягнали презглава да си търсят по-спокойна работа в съседния квартал Сария, където не липсвали богаташки имения и семейства, неспособни да напълнят кофа с вода или да си закърпят чорапите.

Така Жауза останал сам със своята идея-фикс и с невидимите си призраци. Скоро решил, че разковничето се крие в победата над тази невидимост. В Ню Йорк вече бил виждал някои резултати от откритието на кинематографията и споделял мнението на покойната Марисела, че камерата изсмуквала души — както тази на филмирания образ, така и тази на зрителя. Следвайки тоя ред на мисли, поръчал на Фруктуос Желаберт да заснеме безкрайни метри лента из коридорите на „Ангела на мъглата“ в търсене на поличби и видения от другия свят. Въпреки репутацията на техника, ръководещ операцията, експериментът се оказал безплоден.

Всичко се променило, когато Желаберт заявил, че е получил нов тип чувствителна филмова лента от фабриката на Томас Едисон в Менлоу Парк, Ню Джърси. Новият материал позволявал да се снимат сцени при извънредно слабо осветление — нещо нечувано за онова време. При обстоятелства, които така и не се изяснили, един от асистентите в лабораторията на Желаберт разлял пенливо вино, сорт шарело от района Пенедес, във ваната за проявяване, и благодарение на химическата реакция върху експонирания филм започнали да изплуват странни форми. Тъкмо това бил филмът, който Жауза искал да покаже на дон Рикардо Алдая в нощта, когато го поканил в призрачния си дом на Авенида дел Тибидабо № 32.

Щом чул това, Алдая предположил, че от страх да не изгуби средствата, отпускани му от Жауза, Желаберт е прибягнал до такава византийска хитрост, за да подклажда интереса на своя патрон. Жауза обаче изобщо не се съмнявал в достоверността на резултатите. Нещо повече — там, където другите виждали само неясни форми и сенки, той виждал души. Кълнял се, че различава силуета на Марисела, материализиран под един саван — сянка, която впоследствие се преобразявала във вълк и вървяла на два крака. По време на прожекцията Рикардо Алдая не видял друго освен големи петна. Според неговите твърдения както филмът, така и техникът, който задействал прожектора, смърдели на вино и други спиртни напитки. При все това, като добър бизнесмен, индустриалецът надушил, че би могъл да извлече полза от цялата работа. Един побъркан милионер, самотен и обзет от манията да улавя ектоплазма, бил идеална жертва. И тъй, Алдая се съгласил с него и го насърчил да продължи заниманията си. В течение на седмици Желаберт и хората му заснели километри филмова лента, която впоследствие била проявена в различни резервоари с химически разтвори, разредени с екзотични ликьори, червено вино, благословено в енорийската църква на Нинот, и какви ли не вина тип кава 62 62 Бяло пенливо вино, произвеждано главно в района Пенедес, Каталония, на 40 км югозападно от Барселона. — Бел.прев. от лозята на Тарагона. Между отделните прожекции Жауза прехвърлял правомощия, подписвал пълномощни и предавал контрола на своите финансови резерви на Рикардо Алдая.

Жауза изчезнал в една ноемврийска нощ същата година, по време на буря. Никой не узнал какво се случило с него. Очевидно експонирал една от специалните филмови ролки на Желаберт, когато го сполетял някакъв инцидент. Дон Рикардо Алдая поръчал на Желаберт да възстанови въпросната ролка и след като изгледал лентата насаме, предпочел да я запали, а на техника намекнал да забрави за цялата работа, като подкрепил предложението си с безспорно щедър чек. По това време Алдая вече бил титуляр на повечето имоти, принадлежали на изчезналия Жауза. Намерили се люде, които твърдели, че покойната Марисела се е завърнала, за да го отведе със себе си в пъкъла. Други изтъквали, че някакъв просяк, който силно приличал на покойния милионер, бил забелязван в течение на няколко месеца в покрайнините на парка Сиудадела, докато една черна кола със спуснати завеси не го прегазила посред бял ден, без изобщо да се опита да спре. По това време вече било твърде късно: мрачната легенда за голямата къща не можела да бъде овладяна, точно както и нашествието на кубинската музика в танцовите салони на града.