Карлос Сафон: Сянката на вятъра

Годините не проявиха благосклонност към паметта на инспектор Фумеро. Дори и онези, които го ненавиждаха и се бояха от него, като че ли не си го спомнят вече. Преди години срещнах на Пасео де Грасия лейтенант Паласиос, който напусна полицията и сега преподава физическо обучение в едно училище в квартал Бонанова. Той ми каза, че в сутерена на централното полицейско управление на Виа Лайетана все още имало паметна плочка в чест на Фумеро, само че новата машина за освежителни напитки изцяло я закривала.

Що се отнася до имението на Алдая, то съществува, напук на всички предвиждания. Агенцията за недвижими имоти на господин Агилар в крайна сметка успя да го продаде. То бе изцяло реставрирано, а статуите на ангелите бяха стрити на чакъл, за да се покрие паркинга, който заема площта на някогашната градина на Алдая. Днес там се помещава една рекламна агенция, посветена на създаването и популяризирането на онази странна поезия, която възпява памучните чорапи, полуфабрикатния крем карамел и спортните коли за важни клечки. Трябва да призная, че един ден отидох там, изтъквайки най-невероятни причини, и помолих да ме разведат из къщата. Старата библиотека, в която едва не изгубих живота си, сега е заседателна зала, украсена с рекламни плакати на дезодоранти и прах за пране с чудодейни свойства. Помещението, в което Беа и аз заченахме Жулиан, понастоящем е баня на генералния директор.

Същия ден, когато се върнах в книжарницата след посещението на старото имение на Алдая, намерих в пощенската си кутия пакет с клеймо от Париж. Той съдържаше книга, озаглавена „Ангелът на мъглата“ — роман от някой си Борис Лоран. Разлистих я, вдъхвайки оня вълшебен многообещаващ аромат на новите книги, и се спрях на едно изречение, което случайно привлече погледа ми. Мигновено разбрах кой е авторът му и съвсем не се учудих, когато открих на първата страница — написано със синята диря на онази писалка, която така обожавах като дете — следното посвещение:

На моя приятел Даниел,

който ми върна гласа и перото.

И на Беатрис, която върна на двама ни живота.

Един мъж — млад, ала с няколко сребърни нишки в косите — крачи по улиците на една захлупена от пепелявото небе Барселона, под трептящите слънчеви лъчи, които се леят по Рамбла де Санта Моника като гирлянда от разтопена мед.

Той води за ръка десетгодишно момче с очи, опиянени от загадъчното обещание, дадено от баща му призори — обещанието на Гробището на забравените книги.

— Жулиан, днес ще видиш нещо, за което не бива да разказваш на никого. Запомни — на никого.

— Даже и на мама ли? — пита момчето полугласно.

Баща му въздъхва, скрит зад онази тъжна усмивка, която го преследва цял живот.

— На мама може, разбира се — отвръща той. — С нея нямаме тайни. С нея можеш всичко да споделяш.

След малко бащата и синът, подобно на фигури от мъгла, се сливат с навалицата на Лас Рамблас, а стъпките им завинаги се стопяват в сянката на вятъра.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6535

Издание:

Карлос Руис Сафон. Сянката на вятъра

Испанска. Първо издание

Издателство „Изток-Запад“, 2007

Коректор: Сенка Симеонова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Емил Трайков

ISBN: 978–954–321–309–2

Формат: 16/60/90

Обем: 57,5 п.к.

Дадена за печат: март 2007

Излязла от печат: март 2007

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

Ла Рамбла (или Лас Рамблас (исп.), Лес Рамблес (кат.)) — емблематична оживена улица в централна Барселона, която свързва Пласа де Каталуня с паметника на Христофор Колумб при Порт Вел. Официално тя представлява серия по-къси улици, оттук и мн.ч. Лас Рамблас. — Бел.прев.

Монжуик — широко възвишение (212 м) на югоизток от центъра на Барселона. През XVII в. там е построена крепост, запазила се и до наши дни; често служела като затвор, особено за политически затворници. През XIX в. на Монжуик е разположено и голямото гробище на града. — Бел.прев.

Едно вместо друго (лат.). — Бел.прев.

Комплекс, съставен от дворец, августински манастир, музей и библиотека, разположен в Сан Лоренсо де Ел Ескориал, град на 45 км северозападно от Мадрид. — Бел.прев.

Люис Компанис и Жовер (1882–1940) — каталонски политик, избран за президент на каталонското правителство Женералитат през 1933 г., екзекутиран в крепостта Монжуик през 1940 г. — Бел.прев.