Карлос Сафон - Сянката на вятъра

В нощта преди сватбата Фермин, архитект на събитието и церемониалмайстор, заяви, че ми е организирал ергенска вечер, на която сме били поканени само аз и той.

— Не зная, Фермин. На мен тия работи…

— Имайте ми доверие.

И тъй, в нощта на престъплението последвах хрисимо Фермин до един мръсен бордей на улица „Ескудилерс“, където човешките зловония съжителстваха с най-мощната миризма на пържено по целия средиземноморски бряг. Персонал от леконравни дами, навъртели вече доста километраж, ни посрещнаха с усмивки, които биха зарадвали само студенти по стоматология.

— Идваме за Росиито — заяви Фермин на един сводник, чиито бакенбарди удивително приличаха на нос Финистере 87 87 Нос Финистере — скалист полуостров в западната част на Галиция, който представлява най-крайната западна точка на Испания; името му произлиза от лат. Finisterrae, букв. „краят на земята“. — Бел.прев. .

— Фермин — замънках ужасено аз. — За Бога…

— Имайте вяра.

Росиито се появи в пълния си блясък — който по мои изчисления възлизаше на около деветдесет килограма, без да броим боата от пера около врата и тясната червена рокля от вискоза — и ме огледа от глава до пети.

— Здрасти, сърчице мое. Да си кажа правичката, мислех, че си по-стар.

— О не, клиентът не е този — изясни Фермин.

Тогава разбрах естеството на ситуацията и страховете ми се изпариха. Фермин никога не забравяше обещание, особено ако бе дадено от мен. Тримата тръгнахме да потърсим такси, което да ни откара до приюта „Санта Лусия“. По време на пътуването Фермин, които от уважение към здравословното ми състояние и статуса ми на годеник ми бе отстъпил предната седалка, седеше отзад с Росиито и оценяваше атрибутите й с видима наслада.

— Каква жена си ти, Росиито — за чудо и приказ! Тоя твой задник е просто Откровението на Ботичели.

— Ах, господин Фермин, откак се сгодихте, напълно ме забравихте, разбойник такъв.

— Росиито, ти си твърде голяма лъжица за моята уста, пък и сега съм моногамен.

— Айде, айде, тез работи Росиито ги цери с една хубава разтривчица с пеницилин.

Пристигнахме на улица „Монкада“ след полунощ, ескортирайки божественото тяло на Росиито, и я вкарахме в приюта „Санта Лусия“ през задната врата. Оттам извозваха покойниците в една уличка, която изглеждаше и миришеше като хранопровода на пъкъла. Щом се озовахме в мрака на „Тенебрариума“, Фермин се зае да даде на Росиито последни наставления, докато аз търсех дядката, на когото бях обещал последен танц с Ерос, преди Танатос окончателно да си уреди сметките с него.

— Запомни, Росиито, че старчето е възглухичко, та ще трябва да му говориш високо и ясно — разни мръсотийки и пикантерии, както ти си знаеш. Ама не се увличай, защото нямаме намерение да му докараме някой инфаркт и да го пратим в царството небесно, преди да му е дошло времето.

— Спокойно, слънчице, аз съм професионалистка.

Намерих лицето, което щеше да се възползва от тези услуги, в един ъгъл на първия етаж — мъдър отшелник, ограден от стена от самота. Той вдигна очи и ме погледна объркано.

— Мъртъв ли съм?

— Не, жив-живеничък. Не ме ли помните?

— Помня ви не по-зле от първите си обуща, младежо, но като ви видях така, блед като мъртвец, ви взех за видение от отвъдното. Е, не ми дръжте сметка за това. Тук човек губи онова, което вие, външните, наричате способност за различаване. И тъй, значи не сте видение?

— Не. Видението ви чака долу, ако имате добрината да слезете.

Заведох стареца в една мрачна стаичка, която Фермин и Росиито бяха украсили със свещи и напръскали с парфюм, за да й придадат празничен вид. Когато съзря изобилните прелести на нашата андалуска Венера, лицето на дядото се озари, сякаш бе зърнал рая.

— Бог да ви благослови!

— И вас, че да доживеете да видите това — рече Фермин, като даде знак на сирената от улица „Ескудилерс“ да прояви уменията си.

Видях я как взе в обятията си дребния старец с безкрайна нежност, целувайки сълзите, които се стичаха по бузите му. Фермин и аз напуснахме сцената, за да им предоставим заслужено уединение. На излизане, докато криволичехме из онази галерия на отчаянието, се натъкнахме на сестра Емилия, една от монахините, които ръководеха приюта. Тя ни отправи изпепеляващ поглед.

— Някои от пациентите ми казват, че сте вкарали тук фльорца, и сега искат и те!

— Преславна сестро, за какви ни взимате? Нашето присъствие тук е строго екуменическо. Двамата с този момък, който утре ще стане мъж в очите на Светата Майка Църквата, сме дошли да се поинтересуваме от състоянието на пациентката Хасинта Коронадо.