Карлос Сафон - Сянката на вятъра

Когато се събудих, Беа охлаждаше челото ми с кърпа, напоена с одеколон. Попитах я сепнат къде е Каракс. Тя ме погледна объркано и каза, че Каракс е изчезнал в бурята преди осем дена, оставяйки кървава диря в снега, тъй че всички го смятали за мъртъв. Рекох й, че не е вярно, че е бил при мен преди броени секунди. Беа ми се усмихна и нищо не каза. Сестрата, която ми мереше пулса, бавно поклати глава и обясни, че съм спал в продължение на шест часа и че тя през цялото време е седяла на бюрото си край вратата на моята стая, в която никой не е влизал междувременно.

Онази нощ, докато се мъчех да заспя, обърнах глава на възглавницата си и забелязах, че калъфът е отворен, а писалката я няма.

Беа и аз се оженихме в църквата „Санта Ана“ два месеца по-късно. Господин Агилар, който все още разговаряше с мен едносрично и навярно ще продължи да го прави до края на времената, ми даде ръката на дъщеря си поради невъзможността да получи главата ми на тепсия. Изчезването на Беа бе угасило гнева му и сега той като че ли живееше в постоянен страх, примирен, че собственият му внук скоро ще ми вика „татко“ и че животът — посредством един нехранимайко, закърпен след куршумена рана — му открадва дъщерята, която той въпреки бифокалните си очила виждаше като момиченцето от деня на първото й причастие и нито ден по-възрастна. Седмица преди церемонията бащата на Беа се появи в книжарницата, за да ми подари една златна игла за вратовръзка, която бе принадлежала на неговия баща, и да ми стисне ръката.

— Беа е единственото хубаво нещо, което съм направил през живота си — рече той. — Да ми я пазиш!

Баща ми го изпрати до вратата и се загледа след него, докато господин Агилар се отдалечаваше по улица „Санта Ана“ с онази меланхолия, която размеква мъжете, остаряващи едновременно, без някой да им е поискал разрешение.

— Не е лош човек, Даниел — рече той. — Всички обичаме посвоему.

Доктор Мендоса, който се съмняваше в способността ми да се задържа на крака повече от половин час, ме бе предупредил, че шетнята около една сватба и всички приготовления, свързани с нея, не са най-доброто лекарство за човек, който за малко не е оставил сърцето си в операционната зала.

— Не се тревожете — успокоих го аз. — Не ми позволяват и пръста си да мръдна.

Не го лъжех. Фермин Ромеро де Торес се бе наложил като абсолютен диктатор и отговорно лице на церемонията, гощавката и всички съпътстващи мероприятия. Когато енорийският свещеник узнал, че булката ще отиде бременна пред олтара, категорично отказал да извърши обреда и заплашил, че ще призове духовете на Светата инквизиция, за да осуетят събитието. Фермин побеснял и го измъкнал насила от църквата, като викал на всеослушание, че този човек е недостоен за расото си и за енорията; освен това се заклел, че ако свещеникът дръзне само да повдигне вежда, той лично щял да предизвика такъв скандал в епархията, че в най-добрия случай щели да заточат отеца на Гибралтарската скала да евангелизира маймуните. Неколцина минувачи аплодирали сцената, а продавачът на цветя на площада подарил на Фермин един бял карамфил, който се мъдреше на ревера му, докато листенцата му не добиха същия цвят като яката на ризата му. При тази неудобна ситуация и липса на свещеник Фермин се видял принуден да отиде в училище „Сан Габриел“ и да вербува отец Фернандо Рамос, който в живота си не бе извършвал венчална церемония и чиято специалност бяха латинският, тригонометрията и гимнастиката — в този порядък.

— Ваше Високопреосвещенство, младоженецът е много слаб и не мога да му поднасям други огорчения. Той вижда у вас едно превъплъщение на великите отци на Майката Църква, там, във висините, редом със свети Тома, свети Августин и Девата от Фатима. Може и да не му личи, но момчето е много набожно, досущ като мен. Същински мистик! Ако му кажа, че не сте се съгласили, нищо чудно да се наложи да извършим погребение вместо сватба.

— Добре, щом поставяте така въпроса.

Както ми разказаха впоследствие — защото аз самият не си спомням, пък и сватбите винаги се отпечатват по-добре в паметта на другите, — преди венчавката Бернарда и дон Густаво Барсело (следвайки подробните инструкции на Фермин) напоили добре клетия свещеник с мускатово вино, за да го избавят от сценичната му треска. Когато дойде време да изпълни задълженията си, отец Фернандо с лице, озарено от блажена усмивка и много приятна руменина, реши — нарушавайки своеволно протокола — да замести прочита на не знам кое Писмо до коринтяните с любовен сонет, творба на някой си Пабло Неруда. Неколцина от гостите на господин Агилар идентифицираха въпросния поет като заклет комунист и болшевик, докато други потърсиха в требника тези стихове с рядка езическа красота, чудейки се дали не са станали свидетели на първите ефекти на задаващия се вселенски събор.