Карлос Сафон - Играта на ангела

Кулата Сан Себастиан се издигаше на сто метра височина като хаотична грамада от кабели и стомана, която предизвикваше световъртеж само с вида си. Въжената линия бе тържествено открита същата тази година по случай Световното изложение, което бе обърнало всичко с краката нагоре и осеяло Барселона с какви ли не чудесии. Линията прекосяваше доковете на пристанището от онази първа кула до една огромна централна наблюдателница, напомняща Айфеловата кула, която служеше за меридиан. Оттам потегляха кабините, увиснали в празното пространство, за да изминат втората част от маршрута към възвишението Монжуик, където се намираше самото сърце на изложението. Чудото на техниката обещаваше гледки от града, които дотогава бяха достъпни само за дирижаблите, за птиците с широк размах на крилете и за зърната на градушката. Лично аз бях на мнение, че човекът и чайката не са били сътворени, за да споделят едно и също въздушно пространство, и веднага щом стъпих в асансьора, който се изкачваше към кулата, усетих, че стомахът ми се сви на топка. Изкачването ми се видя безкрайно, а тракането на тенекиената капсула сякаш бе предназначено да предизвиква гадене.

Заварих Корели да се взира през един от прозорците с изглед към доковете и целия град, зареял поглед към акварелните видения на платна и мачти, които се плъзгаха по водата. Носеше бял копринен костюм и въртеше между пръстите си бучка захар, която след миг изгълта лакомо като вълк. Покашлях се и моят тартор се обърна с доволна усмивка.

— Приказна гледка, не мислите ли? — попита Корели.

Кимнах, пребледнял като платно.

— Вълнуват ли ви висините?

— Аз съм земна твар — отвърнах, придържайки се на разумно разстояние от прозореца.

— Позволих си да купя билети за отиване и връщане — осведоми ме той.

— Много мило от ваша страна.

Последвах го до мостчето, водещо към кабинките, които потегляха от кулата и се движеха, както ми се стори, безобразно дълго време, увиснали в празното пространство на почти сто метра височина.

— Как прекарахте седмицата, Мартин?

— В четене.

Той ми хвърли бегъл поглед.

— Съдейки по отегченото ви изражение, надали сте се посветили на дон Александър Дюма.

— По-скоро на една колекция от овехтели академици и тяхната циментна проза.

— Ах, тия интелектуалци. А вие искахте да се договоря с някого от тях. Защо става така, че колкото по-малко има да каже човек, толкова по-помпозно и педантично се изразява? — попита Корели. — Дали го прави, за да заблуди другите, или пък самия себе си?

— Вероятно и по двете причини.

Тарторът ми връчи билетите и ми направи знак да мина напред. Подадох ги на служителя, който държеше отворена вратичката на кабината. Влязох вътре без капка въодушевление. Реших да седя в центъра, колкото се може по-далече от прозорците. Корели се усмихваше като захласнато дете.

— Навярно проблемът ви е отчасти в това, че сте чели тълкувателите, вместо да разучите обекта на техните тълкувания. Обичайна, но фатална грешка, когато човек иска да научи нещо полезно — отбеляза той.

Вратичките на кабината се затвориха и един рязък тласък ни изпрати в орбита. Вкопчих се в един метален лост и поех дълбоко дъх.

— Долавям, че учените и теоретиците не са ваши кумири — казах аз.

— Никой не ми е кумир, приятелю Мартин, най-малко пък онези, които сами се кичат с лаври. Теорията е практиката на импотентните. Предлагам ви да оставите настрана енциклопедистите и техните резюмета и да отидете направо при извора. Я ми кажете, чели ли сте Библията?

Поколебах се за миг. Кабината се носеше в празнотата. Погледнах към пода.

— Чел съм фрагменти оттук-оттам, мисля — измънках аз.

— Мислите, значи. Като почти всички хора. Това е сериозна грешка. Абсолютно всеки трябва да прочете Библията — и да я препрочете. Няма значение дали е вярващ, или не. Аз например я препрочитам поне веднъж годишно. Това е любимата ми книга.

— А вие вярващ ли сте, или скептик? — попитах.

— Аз съм професионалист. Както впрочем и вие. Това, в което вярваме или не, не е от значение за изпълнението на нашата работа. Да вярваш или да не вярваш, е проява на малодушие. Човек или знае, или не знае, и толкоз.

— В такъв случай признавам, че нищо не знам.

— Продължете по този път и ще откриете стъпките на големия философ. А пътьом прочетете Библията от игла до конец. Това е една от най-великите истории, които някога са били разказвани. Не допускайте грешката да смесвате Божието слово с богослужебната индустрия, която преживява благодарение на него.