Карлос Сафон - Играта на ангела

Тъй като вече разполагах с изпълнителна помощничка, я инструктирах да ми набави копия от катехизисите и училищните пособия, които се използваха за религиозно обучение в града, и да направи резюме на всеки текст. Изабела не възрази на това нареждане, но го прие със свъсени вежди.

— Искам да разбера от игла до конец как се преподават на децата всички тия работи, като се почне от Ноевия ковчег и се стигне до чудото с хляба и рибите — обясних й аз.

— Защо ви е притрябвало това?

— Защото съм си такъв — гризе ме любопитство за какво ли не.

— Да не би да събирате материали, за да съчините някоя религиозна песенчица?

— Не. Замислям да напиша романизирана версия на приключенията на Монахинята-лейтенант 39 39 Каталина де Ераусо, известна още като Монахинята-лейтенант (1592–1650) — полулегендарна личност, подвизавала се в Испания и испанските колонии в Америка през първата половина на XVII в. . Ти се задоволи да правиш, каквото ти казвам, и без много приказки, че инак ще те пратя обратно в магазина на родителите ти да продаваш на воля сладко от дюли.

— Вие сте деспот!

— Радвам се, че полека-лека се опознаваме.

— Това има ли нещо общо с книгата, която ще напишете за оня издател, Корели?

— Би могло да има.

— Нещо ми намирисва, че тая книга няма да има търговски успех.

— Ти пък какво разбираш?

— Повече, отколкото вие си мислите. И няма защо да се пените, защото само искам да ви помогна. Или може би сте решили да се откажете от кариерата на професионален писател и да станете някой изискан дилетант?

— В момента съм зает да играя ролята на бавачка.

— Сега няма да подхващам спора кой на кого е бавачка, защото тоя спор съм го спечелила предварително.

— И в какъв друг дебат ще благоволи да се впусне Ваше превъзходителство?

— Комерсиалното изкуство срещу поучителните глупости.

— Драга Изабела, моя малка Везувия: в комерсиалното изкуство — а всяко изкуство, което заслужава името си, рано или късно е комерсиално — глупостта почти винаги е в окото на наблюдаващия.

— На мен ли викате глупава?

— Викам ти да изпълниш поръчката. Направи, каквото ти казвам, и точка по въпроса. Хайде, без приказки!

Посочих й вратата. Изабела подбели очи и пое към коридора, като промърмори някаква ругатня, която не успях да чуя.

Докато тя обикаляше колежи и книжарници в търсене на христоматии и най-различни катехизиси, от които да направи извлечения, аз ходех в библиотеката на улица „Кармен“, за да задълбоча богословското си образование — начинание, към което пристъпвах с помощта на нечувани дози кафе и стоицизъм. Първите седем дни на този странен творчески процес породиха у мен само съмнения. Едно от малкото сигурни неща, на които се натъкнах, бе обстоятелството, че огромното мнозинство от авторите, почувствали се призвани да пишат за божественото, човешкото и свещеното, навярно са били извънредно начетени и във висша степен набожни, но като писатели бяха слаба работа. Търпеливият читател, който се мъчеше с техните страници, трябваше да положи много усилия, за да не изпадне в безпаметен сън, предизвикан от крайна скука при всеки нов ред.

Оцелял след хиляди изчетени страници по темата, започнах да добивам впечатлението, че стотиците религиозни вярвания, описани в цялата история на печатното слово, в крайна сметка бяха необичайно сходни помежду си. Приписах това първоначално впечатление на моето невежество или на липсата на подходяща информация, ала не можех да се отърся от усещането, че съм прехвърлил десетки криминални романи, в които убиецът се оказва ту един, ту друг, но самата механика на сюжета в основата си е еднаква навсякъде. Митовете и легендите, били те за божества или за създаването и историята на народи и раси, започнаха да ми изглеждат като ребуси, слабо различаващи се помежду си и съставени винаги от едни и същи елементи, само че в различен порядък.

На втория ден вече бях успял да се сприятеля с Еулалия, главната библиотекарка, която ми подбираше текстове и томове сред океана от хартия, поверен на нейните грижи, и от време на време посещаваше моята маса в ъгъла, за да ме попита дали не се нуждая от още нещо. На възраст бе навярно колкото мен и се отличаваше с остър ум, който се проявяваше най-често под формата на духовити и леко злъчни забележки.

— Много жития четете, господине. Да не сте решили да станете послушник точно сега, на прага на зрелостта?

— Просто правя едно проучване.