Карлос Сафон - Играта на ангела

Имах чувството, че колкото повече време прекарвах в компанията на издателя, толкова по-малко го разбирах.

— Струва ми се, че съвсем се оплетох. Уж говорим за легенди и мигове, а сега изведнъж ми казвате, че трябва да мисля за Библията като за Божието слово?

В погледа му се мярна сянка от нетърпение и раздразнение.

— Говоря в преносен смисъл. Бог не е бъбривец. Словото е човешка разменна единица.

Сетне ми се усмихна, както човек се усмихва на дете, неспособно да проумее най-елементарни неща, вместо да му зашлеви шамар. Наблюдавайки издателя, осъзнах, че бе невъзможно да се разбере кога говори сериозно и кога се шегува. Също тъй невъзможно бе да се отгатне целта на това чудато начинание, за което получавах такова царско възнаграждение. На всичкото отгоре кабината се люшкаше от вятъра като ябълка на дърво, брулено от силна буря. През живота си не бях преживявал нещо, което така да ми напомня за Исак Нютон.

— Мартин, вие сте страхопъзльо. Това изобретение е напълно безопасно.

— Ще го повярвам, когато стъпя отново на твърда земя.

Наближавахме междинния пункт на маршрута, кулата Сан Хайме, която се издигаше на кейовете близо до внушителната сграда на митницата.

— Имате ли нещо против да слезем тук? — попитах аз.

Корели сви рамене и се съгласи неохотно. Успокоих се чак когато се озовах в асансьора на кулата и го чух как докосна земята. Щом излязохме на кейовете, намерихме една пейка, обърната към водите на пристанището и хълма Монжуик, и седнахме да погледаме лифта, който летеше във висините; аз — с облекчение, а Корели — с носталгия.

— Разкажете ми за първите си впечатления. За това, което ви донесоха тези дни на усилено четене и проучване.

Заех се да изложа накратко знанията, които мислех, че съм получил — или изгубил — през последните дни. Издателят ме слушаше внимателно, като кимаше и жестикулираше с ръце. Когато приключих моя експертен доклад за митовете и вярванията на човечеството, Корели даде положителна оценка.

— Мисля, че сте извършили отличен синтез. Не сте открили пословичната игла в купата сено, но поне сте разбрали, че едничкото нещо в цялата купа, което действително представлява интерес, е именно проклетата топлийка, а останалото е храна за магарета. Като стана дума за тия животни, я кажете, интересувате ли се от басни?

— Като малък в продължение на няколко месеца исках да съм Езоп.

— Всички се разделяме с някои големи надежди по пътя си.

— А вие какъв искахте да бъдете, когато бяхте дете, господин Корели?

— Бог.

Той изрече това с усмивка на чакал, от която моята усмивка мигом посърна.

— Мартин, басните са навярно една от най-интересните литературни форми, които някога са били изобретени. Знаете ли какво ни разкриват те?

— Морални наставления?

— Не. Те ни показват, че човешките същества научават и попиват идеи и концепции най-добре чрез разкази и истории, а не чрез уроци и теоретични трактати. Същото ни показва и който и да е от великите религиозни текстове. Всички те са повествования с герои, които трябва да се сблъскат с живота и да преодолеят препятствия, фигури, които поемат на път в търсене на духовно обогатяване, минавайки през превратности и откровения. Всички свещени писания са най-вече забележителни повествования, чиито сюжети засягат основните аспекти на човешката природа и ги поставят в определен нравствен контекст и в определена рамка от свръхестествени догми. Предпочетох да прекарате една окаяна седмица в четене на тези, трактати, мнения и коментари, за да проумеете сам, че няма какво да се научи от тях, защото те всъщност са само добронамерени или злонамерени упражнения — обикновено несполучливи — на хора, мъчещи се да разберат нещо на свой ред. Свърши се с академичните разговори. От днес нататък искам да почнете да четете приказките на братя Грим, трагедиите на Есхил, Рамаяна или келтските легенди. Изберете сам. Искам да анализирате как функционират тези текстове, какво излъчва същината им и защо предизвикват емоционална реакция. Искам да усвоите тяхната граматика, а не поуката им. И накрая, искам до две-три седмици да ми донесете нещо, написано от вас, началото на една история. Искам да ме накарате да повярвам.

— Мислех, че сме професионалисти и не можем да извършим греха да вярваме в каквото и да е.

Корели се ухили, показвайки зъбите си.

— Само грешникът може да бъде обърнат във вярата; светецът — никога.

Дните ми минаваха в четене и кавги. Години наред бях свикнал да живея сам и в онова състояние на методична и недооценена анархия, присъщо на ергените, ето защо продължителното присъствие на жена в къщата, макар и тя да бе просто една опърничава хлапачка с непостоянен характер, започна да подрива моите привички по ненатрапчив, но системен начин. Аз вярвах в контролирания хаос; Изабела не. Аз вярвах, че предметите сами намират подходящото си място в безпорядъка на едно жилище; Изабела не. Аз вярвах в самотата и тишината; Изабела не. Само след два дена установих, че не съм в състояние да открия каквото и да е в собствения си дом. Ако търсех нож за отваряне на писма, чаша или чифт обувки, трябваше да питам Изабела къде я е подтикнало провидението да ги скрие.