Сузана Куин - Стъклени гейши

Частити, Дженифър, Хелена, прочете тя. Нямаше Анабел.

- Защо гледаш имената на моите момичета? - попита Мама, която седеше зад бюрото и притискаше челото си с длан.

- Извинете.

В ръцете си собственичката държеше нещо, което приличаше на умряла животинка, но всъщност беше руса перука.

- Ела тук - заповяда тя и се изправи.

Стеф не помръдна.

- Това не е за мен, нали?

Вместо отговор Мама вдигна перуката над главата й и започна да я натиска надолу, опитвайки се да намести еластичната шапчица с телесен цвят.

- Спрете! Недейте! - Стеф сграбчи студените ръце на Мама и двете се сборичкаха.

Няколко секунди по-късно възрастната жена разтвори пръсти и перуката падна на пода. Тя отстъпи крачка назад, изражението й беше смаяно.

- Не искаш да работиш тук, така ли?

- Не понасям перуки - преглътна Стеф.

- Ще изглеждаш много по-добре - каза Мама, вдигна изкуствената коса, размаха русите къдрици и отсече с нетърпящ възражение тон: - Като Барби. - Замълча за миг, после добави: - Фредерико каза, че си търсиш работа.

- Наистина е така.

- В такъв случай ми позволи да те огледам - кимна Мама и отново вдигна перуката.

- Няма да сложа това нещо на главата си! - отсече Стеф и се ядоса на желанието да се разреве. Преди време, когато се снимаше, беше носила всякакви перуки и дрехи.

- Тъй, тъй - тихо промълви на перуката в ръцете си Мама. - Господата предпочитат блондинки, но... - Блестяща усмивка на шоуактриса изведнъж смени намръщеното изражение на лицето й. - Какво ще кажеш да те гримирам? Нека опитаме поне това!

От чекмеджето на бюрото се появи бяла кутия „Шанел“, произведена някъде през 80-те. Беше пълна с разноцветни сенки за очи, срещу всяка от които беше изписано наименованието: яркозелено, залезно розово, лъвско жълто... По-тревожното обаче беше, че Мама ги прескочи и измъкна от кутията гилза с алено червило, което насочи към устните й.

- Червеното не ми отива - направи опит да възрази Стеф.

- Нали искаш да работиш тук? - невинно я погледна Мама, но в гласа й се появи металическа нотка.

-Да, но...

Твърде късно. Възрастната жена вече беше започнала да нанася червилото върху устните й.

- Достатъчно, моля ви - понечи да се дръпне Стеф. - Не, това вече е прекалено.

Бърз поглед в огледалото потвърди страховете й: започваше да прилича на страстна любителка на пластичните операции, прекалила с колагена. Мама обаче беше истински щастлива от трансформацията.

- Изглеждаш много добре - обяви тя и завинти капачката на червилото. - Познах, че ще станеш красива. Червилото те прави много женствена, точно по вкуса на мъжете. -

Отстъпи крачка назад и бързо закима. - Хай, хай, изглеждаш отлично.

Стеф вдигна ръка и изтри червилото с дланта си.

- Еее! Защо бързаш да развалиш всичко? - Мама хвана наранената й ръка, опипа неравностите по кожата и бързо я пусна. - Какво се е случило? - попита с неочаквано топъл глас тя.

- Инцидент - преглътна Стеф.

- Ох - рече Мама и кимна, сякаш всичко й беше ясно. Замълча за момент, после изненадващо попита: - Това има ли нещо общо с някой мъж?

Стеф премигна, смутена от сълзите, които напираха да потекат.

- Той обеща да ми намери работа - едва чуто прошепна тя.

- Мъже - меко промълви Мама и я потупа по ръката. -Без тях нямаше да имаме никакви проблеми. Най-вече с парите! - Засмя се и започна да кашля. Миг по-късно избърса сълзите си с кърпичка, която измъкна от деколтето си, взе перуката и започна да я приглажда.

- Имам някакво предчувствие за теб - добави тя, докато пръстите й галеха изкуствената коса. - Фредерико каза, че си ходила в „Каламити Джейнс“. - Лъскавата й обувка избута старо кантарче изпод бюрото. - Я стъпи тук...

- В момента те нямат свободни места - поясни Стеф и погледна червената стрелка, която леко потрепваше. - Искате да се претегля ли?

- Такива са правилата - кимна съдържателката. Усмивката й беше все така очарователна, но в очите й имаше хлад.

Стеф вдигна вежди, но се подчини. Стрелката лудо подскочи.

- Вероятно не са харесали белезите ти - подхвърли Мама, огледа с присвити очи брадичката й, а след това смени позицията си, за да вижда по-добре. - Несъвършенства... Но хората са по-красиви, когато не са перфектни. Подходящото несъвършенство е много ценно за подходящия мъж. Много, много ценно. Мъжете нямат нищо против несъвършените жени. - Тя погледна към кантарчето. - Но срещу дебелите имат. Тежиш шейсет килограма. Не бива да качваш дори грам повече. Знаеш ли от колко време управлявам този клуб?