Сузана Куин - Стъклени гейши

- Хей, момиченце - потупа я по рамото някой.

- Пак ли си ти, да те вземат мътните!

Зад гърба й се беше изправил вампирът, когото вече познаваше, но този път в ръцете му нямаше рекламни листовки на клуб „Оргазмик“. Под разкопчаната му риза се виждаха космати гърди, от шията му висеше сребърен зъб на черна каишка.

- Все още не съм достатъчно отчаяна, за да започна да се събличам! - отсече тя, гледайки го отгоре надолу. - Опитай пак след един час. Търся един клуб, казва се „Синатра“.

- „Синатра“ ли? - изгледа я мъжът. Говореше почти шепнешком, но гласът му звучеше изненадващо ясно на фона на уличната глъчка. - Работа ли ще търсиш там?

- Трябва да открия една приятелка, която работи там. Или е работила.

- Ще те заведа, но само ако им кажеш, че търсиш работа. Така ще получа малък хонорар, защото им водя подходящо момиче. - Погледът му се спря на наранената й ръка. -Нищо не се знае. Може пък да те харесат. Сигурна ли си, че не искаш да се събличаш?

- Веднага ли ще ме заведеш? - отвърна с въпрос Стеф.

- Защо не? - сви рамене вампирът.

- Страхотно!

- Хайде, тръгвай.

Мъжът се обърна и закрачи сред навалицата.

- Да тръгвам ли?

Стеф изведнъж се притесни. Не забравяй как се озова тук. Пак ли ще се довериш на неправилните хора?

- Да - обърна се мъжът. - Нали искаш да откриеш приятелката си?

- Точно така.

- Ами тогава тръгвай.

Стеф се поколеба за момент и се опита да прогони тревожните мисли. После хукна след него, пробивайки си път сред шумната тълпа.

- Добре де, спри за малко. Къде ме водиш?

Стеф се закова на влажната бетонна настилка, която миришеше лошо. Преди известно време двамата с рекламния агент на стриптийз бара, чието име беше Фредерико, бяха напуснали главната улица и бяха поели по някаква тясна и мрачна алея, която приличаше на класически декор от бандитски филм, произведен в Холивуд.

Наоколо беше пусто. Прозорците на изоставените сгради бяха заковани с дъски, а от разхвърляните покрай стените жълти пластмасови щайги се излъчваше отровната миризма на пържено, разлагаща се риба, саке и бензинови изпарения.

- Не ми ли вярваш? - попита Фредерико и обидено разпери бледите си ръце.

- Естествено, че не ти вярвам - отвърна Стеф, опитвайки се да възстанови нормалното си дишане. - Доскоро раздаваше рекламни брошури на секс клуб, а сега ме мъкнеш из някакви тъмни улички. - Тя раздвижи наранената си ръка и очите й се насълзиха от усилието да я свие в юмрук.

В черните очи на Фредерико проблесна ирония, примесена с фалшива болка.

- Нали ти казах, че ще те заведа в „Синатра“? Ето го там - заяви той и посочи някаква врата със скрито осветление на крачка от ресторант с червени завеси.

Беше от дебело стъкло, а на крачка встрани имаше малка неонова табела, на която беше изписано „Клуб с компаньонки „Синатра“. Шрифтът е същият като на визитната картичка на Анабел, помисли си с надежда Стеф. Може би наистина работи тук. Вероятно е жива и здрава и се намира на няколко крачки от мен.

- Тук има ли други клубове със същото име? - попита на глас тя.

- Още „Синатри“? - намръщи се Фредерико. - Може би ще попиташ дали има и други кули „Ропонги“? Това място е прочуто. Никой не би отворил друг клуб „Синатра“. Защо питаш?

- Просто проверявам - отвърна Стеф и насочи вниманието си към табелата, на която имаше снимки на накъдрени руси момичета с широки усмивки, облечени в официални рокли с подплънки и блестящи перлени огърлици и златни колиета. - Това е клуб с компаньонки, така ли?

- Да.

- Но как го откриват хората?

- Ти не би могла да го откриеш. Някой трябва да те представи.

- Не, чакай малко. Пред клуба на Джулия имаше голяма неонова реклама...

- „Каламити Джейнс“ е заведение в западен стил, но това тук е оригиналът - отвърна Фредерико, бутна стъклената врата и Стеф се озова на малка площадка с букет лилии в ъгъла и тясна стълба, която водеше надолу.

Стените бяха украсени с бамбукови ветрила, между които бяха разпръснати снимки на известни кино- и рок звезди със златни рамки. Съдейки по възрастта им, снимките трябва да бяха правени преди няколко десетилетия.

- Коя е японската дама? - попита Стеф и посочи жената с дяволито лице и огромни очи на анимационен герой, която се усмихваше редом с прочутите личности на всяка снимка.

- Мама сан - отвърна Фредерико. - Много е известна.

- И е познавала всички тези хора? - вгледа се по-внимателно Стеф.

- Били са клиенти на клуба - поясни вампирът. - Някои от тях още са.