Сузана Куин - Стъклени гейши

Слава богу!

Тя изрита настрани празните опаковки от храна, освободи малко място на изтъркания кафяв килим и се зачете.

Работата е УЖАСНА. Не мога да я понасям. Някой е казал на Майкъл, че съм спала с баскетболиста, и той не ме оставя на мира. Цяла седмица ме принуди да седя на служебната маса, въпреки че клубът е пълен. Прави го нарочно, за да ме накара да подпиша договора. Опитва се да ме накаже. С Джералдин се случи същото. Затова тя се превърна в момиче за шестия етаж. Сигурна съм, че ако не го беше направила, нещата нямаше да се развият толкова зле. Тя прекаляваше с кристалите, но историята със спящите красавици буквално я довърши.

Момиче за шестия етаж. Историята със спящите красавици. Стеф прочете няколко пъти въпросните думи. Спомни си за асансьора, който бе отказал да се отвори на шестия етаж, за странния процеп в стената и сините светлини в коридора. Може би там се намираха офисите, до които нямаше достъп късно вечерта. Но спящите красавици... Асансьорът се бе качил до шестия етаж, след като тя бе видяла как Джулия припада.

Трябва спешно да се върна на масите. Да работя и да изкарвам пари. Тази седмица не съм изкарала НИЩО. Никакви напитки, никакъв бонус. Господин Така не се появи, въпреки че ми обеща. Намерил си е ново момиче, полякиня от друг клуб, която спи с клиентите. Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде истина. Бяхме излизали само два пъти, а той поиска секс. Това си е направо рекорд. Сигурно ме е смятал за съвсем отчаяна. Или пък за толкова грозна, че не бих могла да спечеля клиенти по друг начин.

Тази вечер се нуждая от малко дрога, за да постигна равновесие, да възвърна самоувереността си и да се справя с Майкъл. Заслужавам го, особено след като Джералдин си тръгна. Похарчих цялата си заплата за дрехи. Напуснах работата си като учителка и сега нямам нищо. Ситуацията е много тежка, но сигурно ще се подобри.

Анабел

Следващият пасаж беше по-обезпокоителен.

Чувствам се ужасно унизена. Не издържам повече. Помощ, помощ, помощ! Някой трябва да ми помогне. Не бива да оставам тук, но не знам къде другаде да отида. Не мога да се прибера вкъщи разорена. Не разполагам с никакви спестявания. Притежавам единствено цяла стая, пълна с дизайнерски дрехи.

Усещам, че тялото ми е омърсено. Иска ми се да проникна в него и да го изтъркам с четка. Каквото и да правя, не съм в състояние да забравя ужасната сцена. Джулия лежеше напълно безпомощно. Беше изпаднала в безсъзнание, тъй като бяха сложили нещо в напитката й. Държаха се с нея като с парче месо. Страшно се уплаших, когато ме хванаха. Не биваше да ставам свидетел на случилото се.

Боже господи! Някой бе разтворил наркотици в питието на Джулия, а Анабел бе наблюдавала всичко. Стеф поклати глава и се опита да продължи нататък. Къде тогава е Анабел?

Същото можеше да сполети и мен, ако не ми беше прилошало. Явно съм повърнала онова, което са пуснали в чашата ми. Не ми се мисли на какво са способни тези мъже. Вероятно Джералдин е права. Ако се бях събудила след това, нямаше да помня нищо. Сигурно е по-лошо, че се съвзех и видях ужасната сцена. Но Джералдин не издържа на напрежението...

Вече от седмици следя напитките си. Не е много лесно, когато постоянно си пияна и замаяна от дрогата. Ако обаче не бях смесила кристалите с онези шотове текила, нямаше да повърна и щях да проспя всичко. Чувствам се страшно омърсена.

Съжалявам, че трябваше да си причиня подобна гледка. Бях много уплашена.

Момичетата започнаха да влизат в стаята за преобличане. Едни хвърляха дрехите си на пода, други перфорираха картите си. Стеф усети как някой потупва гърба на дневника.

- Какво е това? - Каролайн се приведе над нея. - Да не си водиш бележки за клиентите?

- Просто чета нещо.

- Пречиш на всички.

- Само секунда.

- Искаме да се преоблечем.

- Секунда, ясно ли е? - извика Стеф и очите й запрепускаха по страницата.

Пари за цветя. Така ги наричат. Ще ти дадем пари за цветя, ако си мълчиш. Днес звънях няколко пъти на Така. Откакто Джералдин си тръгна, той е единственият ми приятел. Не мога да му разкажа какво се е случило. Поне знам, че ще се погрижи за мен, както обеща.

Анабел

Някой изрита Стеф по коляното.

- Ей! Внимавай!

Тя затвори дневника и видя как момичетата се блъскат пред апарата, за да перфорират картите си. Дисплеят показваше седем часа.

Стеф скочи от пода и взе картата си от стойката на стената. Перфорира я последна, точно преди да стане 19:01 ч. Момичетата се втурнаха към клуба, а Стеф докосна дневника. Оставаха й само няколко страници.