Сузана Куин - Стъклени гейши

От Джулия нямаше и следа. Стеф се втренчи в чашата с водка-тоник пред себе си. Както обикновено, вътре плуваше тънък, почти прозрачен резен лимон. Плодовете тук бяха скъпи.

Пия водка с тоник, откакто започнах да работя в клуба. Но все пак не смееше да посегне към коктейла. Германецът не откъсваше очи от нея.

- Трябва да отида до тоалетната - заяви тя.

- Пак ли? - попита клиентът.

Стеф забеляза, че той е изпотен и едва е докоснал собствената си напитка.

- Да. Имам цистит.

Мъжът не продума.

- Ще се върна след минута.

Оставаха й само няколко страници. Бяха толкова нечетливи, че Стеф бе принудена да се концентрира максимално.

Да върви по дяволите. На кого му пука изобщо? Вече нищо не ме интересува. Важни са единствено парите и хората, които ги притежават. Никой няма да ти ги даде доброволно, трябва сама да си ги заработиш. А аз имам достатъчно. Пари, пари, аз, аз, аз.

Старият ми живот постепенно изчезва. Реших да му обърна гръб. Господин Така ще ми купи нови неща и заедно ще започнем отначало - нови дрехи, нов дом, нов живот. Никога повече няма да нося тези дрехи или да пиша в този дневник.

Оставила е всичките си неща, защото се е преместила да живее при свой клиент. Значи сигурно продължава да бъде тук, в „ Ропонги “. Но щом вече не работи в „Джейнс ", защо паспортът й още е в клуба?

Господин Така ще ми помогне да тегля чертата. Готов е да плати задълженията по кредитните ми карти и да се погрижи за всичко отсега нататък. Що се отнася до пеенето, никога не съм била достатъчно добра. Конкуренцията е прекалено силна. Време е да заживея в истинския свят. Не можеш да постигнеш успех, ако не работиш с тялото си. Аз имам красива фигура и смятам да я използвам, докато съм млада. Ще се постарая да получа от Така каквото ми се полага. Нека не се залъгваме-ако бях на четирийсет, той нямаше да прояви такъв ентусиазъм.

Нищо не ме интересува вече. Когато се събудих, изсмърках една линия кока. Какво толкова? Щом се чувствам добре, защо да не го правя? Джералдин я наричаше „слънчевата линия". Всичко е оправдано, ако ти помага да преживееш деня и да спечелиш достатъчно пари. А аз определено мога да си го позволя.

В момента съм на двайсет и четири. Тук ме смятат за стара. Имах късмет, че намерих мъж като Така. Огромен късмет. У дома никой не би ме разбрал, но в Япония ситуацията е различна. Младите момичета често излизат с по-стари мъже.

Разликата във възрастта не е важна. Става дума само за пари. Колкото си по-красива, толкова по-богати са клиентите ти и по-скъпи подаръци ти купуват. Не знам дали ще успея да се прибера вкъщи след всичко, което научих и направих. Тук съм различен човек.

Точно като Джулия.

С тези думи дневникът свършваше, но на гърба бяха написани следните букви:

БВ+Л

ВТ+ЗЛ

Р&К+САЩ

Когато затвори книгата, Стеф забеляза буквите върху изпотеното огледало. Бяха по-избледнели от преди, но все още се открояваха върху мътното стъкло.

Ром и кола

Водка с тоник ЗЛ

Вино Л

Тя се втренчи в дневника, а после отново в огледалото. И на двете бяха написани три реда.

Ром и кола. Р&К.

Стеф пак разгледа дневника.

ВТ. Водка с тоник.

Какво тогава се криеше зад... "БВ"? Вино. Бяло вино?

Вероятно беше просто съвпадение. Инициалите, оставени от Анабел, можеха да означават всичко - модни дизайнери, магазини, клиенти... Стеф провери часовника си. Беше прекарала в тоалетната цели пет минути. На вратата щеше да се почука всеки момент. Тя бързо затвори тетрадката и се върна в клуба.

Германецът огледа краката й. Огромният му корем преливаше над масата.

- Съжалявам, че ви накарах да чакате - заяви Стеф.

Мъжът се усмихна.

- Няма проблем, нали си нова. Как ти се струва работата?

- Добре - каза Стеф. - Но не съм толкова нова. Започнах преди няколко месеца. Досега не съм ви виждала. Отдавна ли идвате тук?

- Да, от години. Винаги се отбивам в „Джейнс“, когато съм в Токио.

- Ясно. - Стеф взе водката и отпи една глътка. Тънките парченца топящ се лед докоснаха зъбите й. - Момичетата остават дълго в клуба, нали?

- Някои, да.

- Вероятно не е толкова здравословно.

- Може би - съгласи се германецът.

- Момичетата се променят с времето - заяви Стеф. -Техните цели и амбиции се изместват...

Мъжът отпи малко бира. На челото му отново изби пот, но той не я избърса. Докато гледаше Стеф, очите му изведнъж се мултиплицираха и плъзнаха по лицето му подобно на паяк. Стеф премигна и очите му отново станаха нормални. Но тя се почувства странно. Сърцето й заби по-бързо, след което възвърна нормалния си ритъм.