Сузана Куин - Стъклени гейши

- Стеф! - Рики се появи на вратата. - Побързай. Имам специален клиент за теб. Много е богат.

- Идвам - каза Стеф.

- Не те ли помолих да носиш повече бижута? - изсъска Рики. - Отправям ти последно предупреждение.

На масата до сцената я чакаше едър рижав мъж с червендалесто лице. Беше германец. Стеф седна, но когато забеляза, че Рики се отдалечава, отново се изправи.

- Извинете - заяви тя. - Трябва да отида до тоалетната.

Стеф изтича покрай сцената, усещайки грапавата корица на дневника върху кожата на ръката си. Затвори се в тоалетната и бързо прелисти последните няколко страници.

Снощи спах с Така. Толкова е възрастен и сбръчкан, че се почувствах ужасно. Разплаках се пред очите му. После отидох в собствената си стая и се успокоих. Той ме покани да се преместя при него, а аз наистина мразя апартамента си. Когато съм там, постоянно си спомням за случилото се и не мога да мисля за нищо друго. Наоколо има твърде много компаньонки. Освен това е доста мръсно.

Миналата вечер сънувах, че отивам в полицията, но не знам какво точно им казах. Ето че отново съм на работа в „Джейнс" Налага се да продължа, защото ми трябват пари за кокаин. В даден момент ще спра с наркотиците, но сега наистина се нуждая от тях. Само те ми помагат да издържа. Не съм споделила тайната си с никого и няма да го направя. В противен случай рискувам да ме депортират, а подобно нещо ще ме довърши.

Господин Така е много грижовен. Не ми харесват някои неща, които иска от мен, но за разлика от другите клиенти ми дава от собствения си кокаин. Освен това ми купува скъпи дрехи и обеща, че ще плаща наема ми.

Непрекъснато ме увещава да се преместя при него. Мисля, че никога не би сложил дрога в питието на някое момиче. Веднъж ми каза, че не харесва историята със спящите красавици. Говорил е с мениджъра и е уредил напитките ми да остават чисти. В неговата компания се чувствам сигурна.

Преди смятах, че единствено рускините преживяват подобни неща, но сега осъзнавам заблудата си. Всяко ново момиче ще бъде дрогирано рано или късно. Такава е ситуацията. Те печелят повече пари от нас, ако сме нови. За тях ние сме просто играчки, независимо от коя страна идваме.

Стеф седна на тоалетната чиния и се втренчи в думите, които ставаха все по-разкривени и пълни с правописни грешки. Нямаха нищо общо с първите бележки в дневника. Но гласът на Анабел отекваше в съзнанието й по-ясно от всякога.

Всяко ново момиче ще бъде дрогирано рано или късно. Стеф си помисли за чашите с алкохол, които я чакаха отвън - до момента сигурно се бяха събрали две-три. После си спомни за виното, което Джулия бе изляла на пода миналата нощ. Анабел бе видяла как някакви мъже се възползват от Джулия, докато е в напълно безпомощно състояние. Но дали Анабел описваше действителни събития? Вероятно е била под влиянието на наркотици и е повярвала на собствените си халюцинации. Стеф се ужаси от мисълта, че нейната нежна и добра приятелка бе потънала в мъглата на „Ропонги“.

Никога не съм предполагала, че ще се случи и на мен. Но ето че е факт. Сега съм сигурна - тук човек може да има доверие единствено на себе си. Един от клиентите е правил неща с мен, докато съм била в безсъзнание, точно както стана с Джулия.

Колко дълго ще ме оставят в клуба, след като вече знам тайната им?

На вратата се почука.

- Само секунда! - извика Стеф.

- Излизай веднага - отвърна нечий женски глас. Беше Рики. - Минаха много повече от три минути.

Стеф затвори страниците, пусна водата на тоалетната и пъхна дневника под мишница.

- Добре, добре - каза тя и отвори вратата. - Аз... просто си оправях грима.

Рики не откъсваше очи от нея, докато тя се връщаше към масата, притиснала дневника плътно до тялото си. Там я чакаха една текила и чаша с водка-тоник. Напитките приличаха на малки шишенца отрова.

- Изпий един шот - настоя клиентът и под прожекторите се разхвърчаха капчици слюнка. - Шот, шот, шот!

Стеф взе текилата и сви устни, след което изля съдържанието на чашата върху лицето си. Алкохолът се стече по белязаната й брадичка и продължи към голото й деколте. Тя попи течността. През цялото време внимаваше да не докосне устните си с език. Германецът се намръщи.

- Нищо не изпи. Ще ти поръчам нова текила.

- Не, няма нужда.

- Мениджърът ще остане разочарован. Задължението ти е да вдигаш сметката ми, нали?

Стеф се огледа за Джулия. Искаше да я попита как е разбрала, че някой бе сложил наркотици в питието й миналата вечер. Навсякъде се виждаха блондинки. През няколко маси седеше изрусената Ейнджъл в компанията на един неприлично възрастен мъж, който най-вероятно надхвърляше седемдесет. Двамата не си говореха. Ейнджъл скърцаше със зъби, зареяла мъртвия си поглед в празното пространство. Клиентът я бе прегърнал през кръста. Тя приличаше на призрак, изгубил всякакво желание за живот и преследван от силна параноя. Беше толкова отнесена, че изобщо не се интересуваше кой я докосва.