Сузана Куин - Стъклени гейши

- Добре тогава - извика Стеф. - Приятно пътуване.

Явно Люк си тръгваше. Мисълта не беше приятна. Тя искаше да го попита къде отива и защо носи толкова багаж. Държеше да му обясни, че е откраднала клиента на Мама, тъй като бе затънала в заеми и Хиро й бе погодил номер. Освен това се нуждаеше от помощта му, за да намери Анабел, но не беше сигурна дали той ще се съгласи да я изслуша.

Входната врата се затръшна и стените се разтресоха. Стеф усети как гърлото й се свива.

Паспортът на Анабел е в „Каламити Джейнс“. Но Анабел не е там. Може би е редно да отида в полицията.

Стеф си спомни за строгия полицай и предупрежденията му относно проверките и депортирането. После се сети за „хората“, които Майкъл твърдеше, че познава.

Първо ще прочета докрай дневника. Ако не разбера къде е Анабел сега, ще уведомя полицията. Сигурно има основателна причина клубът да държи паспорта й. Вероятно е избягала, преди договорът й да изтече, започнала е работа някъде наблизо и не се е върнала да вземе паспорта си. Няма смисъл да се притеснявам, преди да науча повече.

Стеф бръкна в чантата си. Дневникът беше изчезнал.

От: От: Ч_Ч_Частити

До: Дафни_от_Канада

Относно: лудост в „Ропонги"

Дафс,

Направо ще се побъркам. Не се шегувам. Това е най-странното нещо, което ми се е случвало. Откакто спя с извратения доктор, той се държи много мило с мен. Но колкото и да е чудно, започвам да проявявам ревност. Не лъжа. Точно аз! Ревнувам този дъртак, чието тяло е осеяно с грозни бенки. Сериозно. Когато другите компаньонки сядат при нас на масата, направо ги мразя. Искам той да си говори само с мен! Сигурно съм си загубила ума!

Извратеният доктор ме кани да излизаме по три-четири пъти седмично (ходим да пазаруваме заедно и посещаваме различни ресторанти, а преди няколко дни дори отидохме в Дисниленд) и постоянно ми купува нови бижута. Мама сан отново ми обеща, че ще стана нейна заместничка. Така че всичко е наред.

Наистина не разбирам защо не съм го правела още преди години. Най-добрите компаньонки винаги са знаели кой е най-лесният начин да успееш. Ние непрекъснато се убиваме от работа и се подмазваме на мъжете, за да получим бонуси. В действителност обаче са нужни само няколко „любовни момента" веднъж или два пъти седмично, за да задържиш някой клиент за цял живот. Признавам, че не е много приятно. Но става дума за един час на седмица, нищо повече. Заслужава си, тъй като ти носи невероятно спокойствие. При теб нещата са различни, все пак пътуваш често. Но аз нямам избор.

Извратеният доктор ще плати за новите ми гърди. Запазих си час след два месеца, клиниката е страшно добра.

Ти как се чувстваше, докато живееше с онзи стар режисьор, който плащаше всичките ти сметки? Питам, защото докторът ми предложи да се преместя при него с Тами. Може би ще се съглася. Дъщеря ми ще има собствена стая. Не съм глупава. Знам отлично какво очаква. Най-вероятно ще трябва да симулирам главоболие стотици пъти. Но докторът често пътува в командировки и притежава яхта, с която ще може да ни извежда през уикендите. А и апартаментът му наистина е чудесен.

Преди не разбирах компаньонките, които живеят с по-възрастни мъже. Сега обаче не ми се струва толкова Странно. Тези момичета са наясно какво правят. Старите мъже се грижат за теб, а постоянните ти парични проблеми изведнъж изчезват. Какво облекчение! Те поемат грижата за всичко, а ти просто се пускаш по течението.

Частити

- Госпожице Стефани?

Стеф усети твърдата повърхност под главата и бедрото си. Отвори очи и видя бялата неонова светлина наоколо. Навсякъде имаше растения в саксии. Беше заспала на пейката в болницата.

- Да. - Тя се изправи и заслони очи с ръка от яркото сияние. - Съжалявам, не спах добре снощи.

Докато разтриваше бедрото си, Стеф си спомни за безсънните часове, които бе прекарала на неудобното легло в стаята си. Из главата й се бяха въртели безброй мисли, но най-вече я бе разтревожил фактът, че дневникът е изчезнал. Тя винаги оставяше чантата си в стаята за преобличане на ,Джейнс“ по време на работа, което означаваше, че някой най-вероятно бе измъкнал дневника от нея. Или пък той бе изпаднал там или някъде по пътя.

Веднага щом установи липсата му, Стеф тръгна обратно към клуба. На металните стълби и тротоара отпред обаче се виждаха само няколко залепени дъвки, празни бутилки от напитки и опаковки от сандвичи. Осветлението на „Каламити Джейнс“ бе изгасено, а вратите - заключени. Стеф можеше да претърси стаята за преобличане чак в шест и половина вечерта, когато заведението отново щеше да отвори. През това време не й оставаше нищо друго, освен да изчака и да поговори с госпожа Кимоно. Искаше да я разпита за „Каламити Джейнс“. Когато бе споменавала за клуба, възрастната жена винаги бе правила кисела гримаса, сякаш за да се пребори с някакъв лош вкус в устата си. Но Стеф приемаше реакцията й по-скоро като ненавист към западната култура. Сега тя се чудеше дали в „Каламити Джейнс“ все пак не се случваше нещо повече - може би госпожа Кимоно знаеше подробности.