Сузана Куин - Стъклени гейши

Германецът хвана ръката й под масата и Стеф долови миризмата на прах за пране, която се носеше от ризата му. За миг й се стори, че тялото му се разтопява върху стола. После всичко се оправи и Стеф се втренчи в празната чаша с водка-тоник. От главата й не излизаше последната страница от дневника на Анабел.

БВ+Л

ВТ+ЗЛ

Анабел смяташе, че някой дрогира момичетата в ,Джейнс“. Може би бе написала код, който да й напомня кои напитки да избягва? А друго момиче бе отбелязало подобно нещо върху огледалото в тоалетната... Стеф усети внезапен трепет в гърдите си. БВ+Л... Бяло вино след. Напитката, която Джулия бе изсипала на пода.

Водка с тоник ЗЛ. Какво означаваше ЗЛ? Лимон... Нещо с лимон. Стеф се загледа в резенчето неузрял плод в чашата си. Зелен лимон. Германецът също не откъсваше очи от напитката. Очевидно знаеше.

- Отивам в... тоалетната - заяви Стеф, скочи от стола и побягна.

Стигна до тоалетната и затръшна вратата. Заключи я с треперещи ръце, преди да вкара пръстите в гърлото си и да повърне в мивката. От устата й се проточиха лиги. Тя завъртя кранчето и избърса лицето си с тоалетна хартия. Изведнъж всичко наоколо стана черно.

Стеф се събуди сред синкав мрак. Главата я болеше толкова силно, сякаш я бяха ударили с тежък чук. Около нея обикаляха сенки и тя се опита да се надигне. Скоро осъзна, че не може да движи краката и ръцете си. Започна да се мята панически, но крайниците й бяха като вкаменени. Китките и глезените й пареха, все едно някой бе втрил спирт в кожата й. На стената се открояваше квадратна тъмносиня светлина - телевизор или екран.

- Почакай - заяви нечий глас. - Размърда се.

До лицето й се приближи сивкав силует. Някакъв инстинкт й подсказваше да не мърда. Тя усети как нещо топло я докосва по бузата.

- Не, още е в безсъзнание - добави друг, женски глас. -Нека подготвим съседната стая.

Всеки мускул в тялото й се напрегна, но Стеф остана напълно неподвижна, като се стараеше да диша равномерно.

Вдишвай, издишвай.

Които и да бяха тези хора, те нямаше как да знаят, че ги чува.

Изведнъж Стеф долови щракване на врата и вътре нахлу още по-ярка синя светлина. Тя забеляза контурите на легло около себе си и усети меките чаршафи под тялото си. Вратата се затвори и някой я заключи. В стаята отново се спусна мрак. Стеф почувства как тялото й се отпуска. Трябваше да се успокои и да помисли трезво. Мускулите й бяха опънати до краен предел, но най-много я тревожеше парещата болка в китките и глезените. Тя размърда ръцете си, които почиваха върху стомаха й, и разбра, че са вързани. Започна да се мята наляво-надясно, като едва успяваше да потисне писъците си.

Вдишвай, издишвай, вдишвай ...

Глезените й също бяха вързани, но не един за друг, а най-вероятно за ъглите на леглото. В този миг дръжката на вратата издрънча. Чу се щракване на ключалка.

Вдишвай, издишвай...

В стаята се появи сянка. Вратата отново бе заключена и силуетът се приближи до леглото. Стеф предположи... не, по-скоро беше сигурна, че ако хване сянката под правилния ъгъл...

Онова, което се случи после, беше напълно неочаквано. Стеф усети нежно докосване върху китките си и пареща болка, когато въжетата се отделиха от кожата й. Ръцете й бяха топли, пулсиращи с кръв. Свободни.

Фигурата отиде до долната част на леглото и я хвана за глезените. Стеф се хвърли напред и обви с две ръце врата на непознатия. Движенията й не бяха плавни, нито контролирани заради травмата, но тя успя да стегне хватката си.

- Почакай!

Гласът беше женски и Стеф забеляза, че въпреки измамните размери в сенките тялото е нежно и дребно.

- Шшшт! - прошепна гласът. - Заключила съм вратата. Никой не може да влезе.

Стеф ахна от учудване. Гласът, парфюмът, фигурата... бяха й ужасно познати.

- Джулия? - каза Стеф.

- Тихо - отвърна гласът. - Трябва да излезем, преди да се върнат.

Стеф отслаби хватката си. Синият екран на стената затрептя.

- Налага се да побързаме. - Гласът звучеше по-тревожно. - Чух ги как подготвят камерите. Разполагаме най-много с десет минути. Скоро ще започнат да снимат и ще пуснат светлините. Ще наблюдават от другата стая.

- Знам, че си ти, Джулия - прошепна Стеф и пусна бледата фигура. Ръцете й тежаха, но кръвта течеше свободно във вените й.

- Да, аз съм.

Матракът под Стеф се размърда, когато Джулия седна до нея.

- Защо не прочете думите на огледалото? - попита Джулия. - Написах ги заради теб. За да ти подскажа кои напитки да избягваш.