Лия Флеминг - Пощенската картичка

„О, защо не ти казах за Дезмънд? В каква ли опасност се намираш, докато помагаш на хората да избягат и да получат шанс за свобода?“

Имаше толкова много недоизказани неща. Заради тази проста картичка тя бе част от някакъв таен свят. Мъжът в хотела намекна, че езикът й с този акцент би могъл да бъде полезен. Какво означаваше това, че могат да я потърсят отново? Дали самата тя искаше да бъде въвлечена в нещо подобно? Можеше да си тръгне точно сега и да хване първия влак за вкъщи и никой нямаше да я съди или да си помисли нещо лошо за нея, ако го направи. Но краката й бяха вцепенени. Навярно най-сетне можеше да бъде полезна в този нелегален, сенчест свят, намиращ се зад вратата с кафяви петна. Усети опасността и предизвикателството, но все още не зависеше от нея дали да се включи. А ако се бе провалила при първото препятствие? Дали щеше да получи втори шанс? Само след като разбере резултата от тази странна среща, би могла да реши по кой път да поеме.

48Дюнкеркската операция, т.нар. операция „Динамо“ - от 27 май до 4 юни 1940 г. След Дюнкеркската битка успешно е евакуирана по море цялата британска армия от 338 000 войници, плюс френски и белгийски части. - б. пр.

Фийби се наслаждаваше на новата си роля в Националната асоциация за услуги и развлечения (НАУР 49 ), развлекателното крило на армейските сили. Беше като едно време в Булон, когато пееше в концертите на Лена Ашуел 50за Юношеската християнска асоциация. Въпреки първоначалния присмех на театралните си приятели, които се шегуваха, че съкращението НАУР означава „Нощи на адски ужас и разочарование“, тя беше отново в униформа и даваше своя принос за армията. Хубаво беше да усети пак мириса на грим, въпреки че времето им основно преминаваше в друсане с автобуса по камънаци и кравешки пътеки до някой отдалечен военен пост, за да повдигнат поне малко духа на замръзналите войници.

Трупата „Стардроп“ бе пъстра смесица от хора: тенор с подозрително тупе, невероятно дебел почти концертиращ пианист с виещи се къдрици, три кикотещи се хористки, които мятаха толкова високо краката си, че бедните наборници изпадаха в захлас, и еврейски цигулар с тъжни очи, който ги караше да се разплакват над чашите чай. Фийби бе класическата част от представлението, четеше поезия и въодушевяващи речи и изнасяше комедийни скечове за повдигане на настроението. Всичко беше малко импровизирано, особено когато пианото бе на път да се разпадне. Сцената обикновено представляваше купчина палети, покрити със стари килими, а театърът бе студена плевня с мъждукаща светлина. Но изпълнението им винаги завършваше с възторжени аплодисменти. Тя бе нещо като майката орлица и се грижеше нейните момичета да се приберат по квартирите си с неопетнена чест.

Обикновено имаха за вечеря картофен пай със сладкиш с лой, твърд и дебел като гумена изтривалка, последван от войнишки плодов кейк и - ако имаха късмет - питиета в офицерската столова. Ако ги удостояха с честта някоя голяма музикална звезда да се присъедини в последния момент към трупата, трябваше да осигурят на дамата или на господина отделна съблекалня - поне отделена със завеса, и да изгладят костюмите на госта (или да намерят някой дневален, който да го направи), а после да го отведат в най-добрия хотел в района.

Фийби най-много обичаше да посещава болниците, където виждаше пламтящите от въодушевление лица на възстановяващите се войници и моряци, докато трупата пееше репертоара си от стари шлагери. Това й припомняше за времето, когато пееше в концертите на мис Лена, и за първата й среща с Артър в офицерската столова след представлението. Изглеждаше като полубог, завърнал се у дома от битка, изцапан с кал, уморен, но толкова красив. Като се замислеше, за малко да си отиде и да пропусне любовта на живота си... Никога нямаше да забрави онези чудни дни, когато беше млада и пълна с надежда, лежеше в ръцете му в хотел „Кавендиш“, а после той й купи пръстена от Бърлингтън аркейд. Ако само Артър бе оцелял... но дали сега щеше да бъде отново в опасност? Беше толкова изморена от войната и нещастието, която тя причиняваше.

Беше хубаво да се върне в Далраднор за няколко дни почивка - топла вана и обилна храна и се възраждаше. Животът в къщата вървеше като по часовник. Мима и мадам Лапланш се грижеха за децата, докато Джеси Диксън забавляваше Дезмънд. Каролайн постоянно изчезваше за определени периоди, облечена в чисто новата си униформа от Доброволческата служба на йоменските медицински сестри 51- с това облекло тя явно безпроблемно обикаляше постоянно из различни места. Говореше уклончиво за задълженията си, но имаше нещо общо с превода на съобщения в някаква канцелария. Промяната в нея се забеляза веднага, още щом се върна от Лондон развълнувана, че са й предложили тази работа, въпреки че Фийби изпитваше ужас.