Лия Флеминг - Пощенската картичка

16Сбирка народни песни от Оверн, Франция, аранжирани за сопрано и оркестър от Жозеф Кантелуб в началото на ХХ век.- Текстовете са на окситански. - б. пр.

Кали седеше сред розите в градината на Далраднор Лодж. Носът й вече усещаше по-слабо аромата, но цветчетата още я изпълваха с гордост: Boule de neige и Albertine се виеха по стената до лавандулата, Madame Alfred Carriere 1се увиваше като дъга над портата. Всичките й „момичета“ се справяха добре.

Тук Каролайн се чувстваше по-близо до Фийби, до Артър и Дезмънд. Всички детски спомени я чакаха на това място. Никога не се връщай назад, казват хората, но понякога трябва да го направиш, за да погледнеш с по-стари, по-мъдри очи цикъла на живота. Дезмънд не бе забравил уханието на розите и песента, която тя му бе пяла. Артър бе намирал утеха в спомена за тази къща в тясната си землянка. Тя не бе могла да върне сина си в своя живот, но бе получила следващия най-добър подарък - неговата дъщеря.

Долетяха от Лондон след последния концерт на Мел. Наложи се малко да убеждават Кали да отиде при Мел и Марк за лятната ваканция, но тя дължеше това посещение на всички, за да благодари на хората от селото, които бяха помогнали на внучката й. А имаше и още един мотив, за да се завърне.

Как бе помислила дори да продаде Далраднор на непознати? Той не беше неин, за да го дава на някого. Трябваше да го задържи временно, за да се ползва впоследствие от други. Огледа старите конюшни с интерес, а после и околните полета, които бяха идеални за нейните любими пациенти. „Котслоу“ щеше да продължи да съществува, но на друго място. Имаше стаи за младежите, множество допълнителни постройки, и то без хазяин, който да им диша във врата. Всичко можеше да се планира за бъдещето. Марк Пенроуз щеше да уреди това за нея.

Някога тя бе щастлива и в безопасност тук, спокойна и умиротворена - както се чувстваше и сега. Артър Сетън-Рос бе предусетил това, когато бе дал имението на Фийби. Сега то щеше да бъде убежище за уморените, наранените и страдалците - и хора, и животни.

„Прибрах се у дома и ще остана тук до края на отредените ми на този свят дни, усмихна се тя. Все още има време“, помисли си с надежда Кали. Искаше да помогне за пренасянето на приюта „Котслоу“ и в мига, в който стъпи отново в това благословено пространство, решението й бе незабавно.

Някога в Кайро Феран я бе утешил със старата поговорка, че грешките ни са перли, които трябва да ценим. Перлите в живота на Кали бяха много, но златокосото момиче, което тичаше сега по пътеката, за да я посрещне, ги бе нанизало в безценен накит.

1Имена на видове розови храсти. - б. пр.

Дължа огромна благодарност на агента ми Джудит Мърдок и на редакторите ми Джесика Лийк и Ивон Холанд, без чиято пряка подкрепа и сътрудничество тази книга може би нямаше да бъде издадена. Те ми помогнаха, когато внезапно се разболях, и добавиха финалните щрихи в текста по време на редакторския процес. Много съм ви признателна.

Героите ми са измислени персонажи, но ме вдъхнови животът на Айлийн Ниърн -специален агент, член на френската част от Управлението за специални операции, както и разказите за нейното бягство от женския концентрационен лагер „Равенсбрюк“. Това ми даде рамката на историята и се опитах да постигна същия ефект и в образа на моята героиня.

Трудният избор, направен от Дезмънд като малко момче, не е бил необичаен за онова време и се основава на история, която ми разказаха преди много години.

Благодаря на моите братовчеди, Дейвид и Пат Роджър, които ми помогнаха да открия моя Далраднор Лодж близо до Балфрон, Стърлингшър.

И накрая искам да благодаря на всички приятели и на семейството ми, които бяха до мен в тежкия период - вие повдигахте духа ми и облекчавахте бремето ми.