Лия Флеминг - Пощенската картичка

Кали прочете името на бланката.

- Божичко, нима все още ги има?

- Чети нататък

Във връзка с последния ни разговор за наследството на покойната Фийби Ани Бордман.

Получихме уведомление преди известно време от „Петигрю и Копланд“, адвокати в Глазгоу, че настоящите наематели на Далраднор Лодж в графство Стърлингшър имат желание да закупят имота и прилежащите му земи, подлежащи на текущи оценки и т.н., ако собственикът е съгласен да продаде горепосочения имот.

Сега, когато имаме настоящия адрес на Каролайн Рослин Джоунс, по баща Бордман, прилагаме на нейното внимание копие от офертата.

- Осъзнаваш ли, че ако продадеш Далраднор - добави Мелиса, - ще разполагаш с достатъчно средства и ще подпомогнеш фонда „Котслоу“, ще ремонтираш това място, за да ти е по-удобно: тоалетна и душ на долния етаж... допълнителна изолация, ремонт на покрива. Ще можеш да си позволиш постоянна помощ. Какво мислиш?

Мелиса беше развълнувана от мисълта за всички тези варианти и очите й блестяха от въодушевление.

Кали усети, че сърцето й се свива за миг. Пое си дълбоко дъх, за да се освободи от болката.

- Но Далраднор винаги е принадлежал на семейството... Един ден ще бъде твой. Аз нямам нужда от нищо.

- Той не ми принадлежи. Не съм свързана по никакъв начин с мястото. Дори не съм влизала вътре. Важното е какво искаш ти сега. - Мелиса се усмихна и разръчка огъня в камината. - Баща ми ме осигури добре, така че не се тревожи за мен.

Новината за възможността за продажба на имението беше чудесна, помисли си Кали. Щеше да й бъде трудно да вземе решение, но нямаше по-подходящ момент.

- Предполагам, че тогава убежището „Мадж Котслоу“ ще има сигурно бъдеще. Бихме могли да приемем повече коне, да построим по-добри конюшни, да обучим местни служители. Аз вече няма да съм от голяма полза.

- Явно имотът на Фийби се състои не само от къщата. Ще бъдеш богата жена. - Мелиса изглеждаше развълнувана от мисълта, но Кали само сви рамене.

- Бих се отказала от всичко, за да имам възможността да се помиря с нея. Парите никога не могат да ни купят щастие, просто ни дават сигурност и удобства, но не и това, което наистина е от значение в живота. Не мога да взема нищо повече от нея.

- Защо не? Ако не предявиш претенции за имуществото, всичко това може да стане собственост на държавата.

- Не ме притискай, млада госпожице. Твърде много информация е, за да я осмисля наведнъж. А и сега е време с теб да си поговорим по един друг въпрос - сега беше ред на Кали да й каже някои неща.

- За какво? - попита Мелиса и я погледна леко отбранително.

- За един млад мъж, който е изиграл значителна роля в твоето издирване. Много бих искала да се срещна с него.

- Вече няма смисъл. Между нас всичко свърши. Трябва да разбереш, че когато си музикант, в живота ти няма излишно време за романтика.

- За бога, това са пълни глупости. Много творци имат чудесни връзки. Вземи си поука от живота ми: не позволявай на това, което наистина е важно, да се измъкне между пръстите ти, докато търсиш нещо, което така или иначе ще дойде при теб с късмет и упорит труд. Имаш цял живот пред себе си, за да постигнеш успех. Предполагам, че издирването ми те е разсеяло за малко, но аз няма да съм тук вечно. Бих искала да благодаря на този Марк за всичко, което е направил, за да ни помогне да се намерим. Струва ми се, че той е влюбен в теб, иначе нямаше да те търпи с всичките ти песнички и игрички толкова дълго време.

- О, не говори така. Той не влиза в плановете ми - отвърна Мелиса и отказа да срещне погледа на баба си.

- Мисля, че съдбата го е избрала за теб в мига, в който моята картичка е попаднала в ръцете ти. Тя ви е събрала. Събра всички ни. Повярвай ми, знам какво е да откриеш специалния човек в неподходящо време и на неподходящо място. Никога няма да има идеален момент, но следвай сърцето си, не само амбицията, Мелиса. Погледни и се поучи от човек, който знае какво е да загубиш всичко. Обещай ми, че ще помислиш за това.

Мъдрите думи на Кали бяха попаднали право в целта, ако се съдеше по изражението на Мелиса.

- Всеки заслужава втори шанс, дори и ти, млада госпожице - добави Кали. - Вие, младите, днес имате възможности, с каквито ние не разполагахме. Всичко е пред вас. Не се чувствай виновна - наслаждавай се едновременно и на дарбата си, и на своя любим. И аз имах любов в живота си, но тя бе погубена от войната. Колко ли различен щеше да е животът ми, ако с Феран бяхме заедно? - въздъхна тя и поклати глава. - Не е имало и ден, в който да не съм съжалявала за някои от решенията си. Загубата на моя Дезмънд ме доведе до нещо като лудост, болката никога не ме напусна. Всички тези години, в които можехме да сме заедно... Майка ми, която чакаше да се помиря с нея, а аз така и не го направих... Разбих сърцето й. Защо не разбираме родителите си, докато не стане твърде късно? Всички намираме начини за облекчаване на болката, но аз имах късмет, защото тук Мадж и Алфи ми дадоха втори шанс.