Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Тя е в болница, положението е сериозно. Открихме я вчера паднала... От доста време ужасно пренебрегва здравето си. Сърцето й е болно, така че обикновено ние упражняваме животните. Някога работата вървеше много добре, двамата с мъжа ми я вършехме с удоволствие. От доста време обаче на мис Рослин й е трудно да поддържа фермата. Да не би да искаш да пишеш статия за фонда?

Мел тъжно поклати глава. Беше дошла твърде късно, както Марк я бе предупредил, че ще стане.

- Съжалявам, но... Просто съм още в шок. Толкова се надявах да се запозная с нея. Става дума за семеен въпрос. Искаше ми се да я попитам за доста неща.

- Влез тогава, ще сложа кафе. Донесох бутилка, че водата е замръзнала. Вътре е голяма бъркотия, но Кали никога не си е падала по домакинската работа.

Ето го доказателството, от което Мел се нуждаеше. Кали - това беше името, с което Либи Стюард я наричаше.

Вера не се шегуваше. Голямата кухня бе отрупана с купчини дрехи, списания за коне, празни опаковки и неизмити съдове. Миришеше на сено и конски тор. Жените се настаниха предпазливо на столовете. Стаята бе студена и влажна, определено не беше място за една стара дама.

- Тя не може да продължава да си причинява това, но е ужасно упорита. А теб какво те води сред пустошта, защо я търсиш?

Мел виждаше, че жената е любопитна, но не искаше да споделя твърде много.

- Баща ми поръча да я намеря, когато дойда в Англия. Не беше лесно да я открия. Той я познаваше като мисис Лойд-Джоунс. Търсих я на доста неподходящи места.

- Кали е много затворена. Тя пази личния си живот. Посвети се на спасяването на коне и магарета. Всичко, което знам за нея, е, че живееше тук с Мадж Котслоу и нейната партньорка, дълго преди ние да се преместим в градчето. Предположих, че винаги е била самотница... - Вера млъкна и се огледа из стаята. - Както вече казах, тя никога не говори за миналото си, но съм сигурна, че ще иска да се запознаете, особено след като си дошла чак от Австралия.

- Всъщност аз уча в Лондон. - Мел разказа на Вера за Кралската академия и за кариерата си.

- Ще останеш ли? Ще попитам дали може да приема посетители. Опасявам се, че къщата не е много уютна, но съм убедена, че Кали би ти предложила гостоприемството си... Или можеш да пренощуваш у нас, ако тук не ти се струва подходящо.

- Ако нямаш нищо против, Вера, ще остана тук. Мога да ти помогна. Като дете обичах да яздя. Майка ми беше запалена по конете.

- Ще ти донеса няколко бутилки с вода и ще запаля огън в другата стая. Старите тръби, които доставят вода от кладенеца, са твърде близо до повърхността и трябва да бъдат разкопани и поставени по-надълбоко. А електрическата инсталация... Това е прекрасна къща за пощенска картичка, но не и за живеене в двадесет и първи век. Не знам как Кали свързва двата края през цялото това време само с пенсията си, а сега се тревожи и за друго - изтича срокът за наема на мястото. Не може да спре да мисли за това - добави Вера.

Поведе Мел към горния етаж и й показа стаите от двете страни на коридора. Само една се използваше, но и в нея цареше пълен хаос и неразбория. Имаше и още една стая в дъното, под стряхата - беше влажна, със застоял въздух, но поне се нуждаеше само от проветряване и забърсване на праха с парцал. За една вечер щеше да свърши работа.

Двете жени приведоха кухнята в известен ред, след това Вера показа на Мел конете и магаретата. Отскочи до своята къща и се върна с тенджера гъста супа, хляб и малко мляко.

- Тази вечер ще хапнеш с нас и това е заповед. Ще ни разкажеш повече за баща си и за музикалната си кариера.

По време на вечерята в къщата им на главната улица Вера съобщи на Мел важните новини.

- Звъннах в болницата и ги поизлъгах малко. Те мислят, че ти си роднина на Кали от Австралия, така че можеш да я посетиш за петнадесет минути утре следобед, ако всичко е наред. В противен случай аз или жената на викария ще отидем да я видим, а съм сигурна, че тя би предпочела да се срещне с теб.

- Явно много държиш на нея - каза Мел.

- Не е трудно да я харесваш. Кали има толкова щедро сърце. В своите добри дни тя помогна на мнозина, вкара ги в правия път - особено някои от младите нехранимайковци от нашия град. Някак си умееше да им печели доверието, като им даваше втори шанс в живота. Всеки заслужава втори шанс, не мислиш ли?

Разговаряха до късно през нощта за фонда и историята му, за Мадж и Алфи, странната двойка, която бе основала убежището, и за слуховете, че Кали се е занимавала с тайна дейност през войната.