Лия Флеминг - Пощенската картичка

Търсенето на Каролайн отново стигна до задънена улица, когато Мел се опита да открие нещо от агенцията за недвижими имоти, която отдаваше под наем Далраднор Лодж. Оттам й дадоха името на някаква адвокатска кантора в Лондон, с която да се свърже - тези адвокати били единствените представители на фонда на Далраднор. Мел се чувстваше като Шерлок Холмс, докато се опитваше да се ориентира сред многото фалшиви следи, а времето й изтичаше. Наистина й се искаше Марк да е с нея, за да й помага, но след ваканцията си се бяха видели само веднъж, когато отидоха заедно на театрална пиеса, за която отдавна си бяха купили билети. Беше обещал да дойде на първия й рецитал извън града, но тя не му напомни и той не се появи.

Имаше нови студенти на етажа й, точно срещу нейния апартамент, но тя не се занимаваше с тях. Анджи си бе намерила място в един оркестър, а Сила бе заета да кандидатства за хора на Националната опера в Лийдс. Скоро всички щяха да се разпръснат. Постепенно Мел бе осъзнала, че не желае да става оперна дива. Откри, че предпочита соловата работа с хорове, но хонорарите бяха скромни и бе важно да намира време и да преподава.

Аделаида изглеждаше толкова далече - твърде далече, за да се върне за Коледа, - а и искаше да изживее поне още една зима с коледни концерти, разходки в парка, пантомима и разбира се, сняг. Другите австралийски студенти от колежа щяха да организират новогодишно парти за повдигане на настроението, но не беше същото като да си у дома.

Уреди си среща с адвокатите „Бенсън, Харлоу и Форд“ след учебните занимания. Единственото, с което разполагаше, бяха устни разкази, снимки и копие от кръщелното на баща си, както и акта му за раждане от Главната регистрационна служба на Шотландия. От него за пръв път намери потвърждение за истинската му рождена дата. Джеси се бе погрижила той да празнува рождения си ден на вярната дата. Луи-Феран не беше посочен като негов баща, а както бе и в кръщелното, което бе видяла в Шотландия - баща бе съпругът на Каролайн, Тобайъс, отбелязан като починал.

Когато обясни мисията си на намръщената секретарка, тя я въведе в един кабинет и й каза да изчака.

- Мис Бордман - каза едно младо момиче (приличаше на ученичка), което се появи след пет минути с папка в ръка, - или мисис Лойд-Джоунс, доколкото ни е известно, е единственият наследник на имота според последната воля на мис Фей. Двете са били отчуждени и според правилата на bona vacantia 12 , ако не успеем да намерим законен наследник на имота, Далраднор Лодж ще бъде прехвърлен в собственост на държавата. Не разполагаме с удостоверение за законен брак между Каролайн Рослин Бордман и Тобайъс Лойд-Джоунс, но вие ни предоставихте достатъчно доказателства, че сте законен наследник.

- Наследник е Дезмънд Луи, баща ми.

- Да, знаем това, но казвате, че той е починал, което прави вас наследник... освен ако Каролайн е още жива...

- Не съм дошла тук за наследство. Просто искам да я намеря.

- Както и всички ние, но се оказва, че е много трудно да бъде открита, дори и с това необичайно второ име. Според проучването ни обаче няма доказателства, че е починала.

Ако тези специалисти не можеха да я намерят, как щеше да го направи Мел? Имаше само още един шанс - военният архив. Карел й бе казал, че тя е от оцелелите в концлагерите. Сигурно в армията имаха сведения, но как можеше да заобиколи бюрокрацията? Марк щеше да й помогне, ако му бе разрешила, но тя нямаше намерение да го използва само за да получи информация по заобиколните канали. Трябваше да има и друг начин.

Сила я посъветва да провери в интернет и тя се опита да открие нещо полезно.

Беше изумително колко много хора отговориха на запитването й - имаше някои много странни идеи и предложения за услуги, които нямаха нищо общо с издирването й. Някои от смислените идеи бяха да потърси в архивите на военните армейски подразделения, но това беше мащабна задача.

Никой не се сещаше за Каролайн Бордман или Лойд-Джоунс дори когато споменеше училище „Сейнт Маргарет“. Задачата й ставаше все по-трудна, но тя чувстваше някаква вътрешна нужда да продължи. Баща й се появяваше в сънищата й, усмихнат и къдрокос, махаше й с ръка, но Мел никога не можеше да чуе какво й казва.

Следващото й хорово изпълнение бе „Месия“ 13и тя удвои репетициите с вокалния си учител, за да бъде готова навреме, така че бе твърде заета, за да довърши издирването си. По едно време обмисляше да наеме частен детектив, но не можеше да си го позволи. Освен това й се появи абсцес на един зъб и болката бързо стана толкова нетърпима, че нямаше избор и си записа час при зъболекар.