Лия Флеминг - Пощенската картичка

През годините Мадж бе направила чудеса с някои от тези мързеливи хулигани и ги бе превърнала в отговорни млади мъже, готови да се изправят пред света. Виж какво бе сторила някога с Кали, толкова отдавна...

Тази сутрин беше ред на Джоди да почисти тора и да среше питомката си. Отначало беше дошла нацупена във фермата, с подигравателно извити устни, очакваше да язди из полето като една от любимите си знаменитости, Джордан. Нуждаеше се от сериозен ритник и изпита острия език на Кали, когато един ден се промъкна в задната част на конюшнята и метна фаса от цигарата си в сламата.

- Разкарай това! - изкрещя Кали. - Ако излезеш и сламата се запали, какво мислиш, че ще стане с малкото магаре? Кой ще чуе писъците му, докато то изгаря до смърт? Как може да си толкова глупава? За разнообразие помисли малко и за другите!

Видя ужаса, изписан на лицето на момичето, когато сънливият й мозък най-накрая осъзна връзката между действията й и последствията от тях. Резултатът бе смайващ. Сега Джоди бе най-добрата й ученичка и искаше да си намери работа като коняр в някоя състезателна конюшня, когато свърши пробацията й.

В убежището идваха и деца с увреждания, които работеха със специално определени за тях коне. Беше чудесно да ги наблюдава как изграждат връзка с друго живо същество, което не ги отхвърля и не забелязва недостатъците им, а приема тяхната грижа. Не всички от тях се справяха с буйните коне, но единствено страхът ги възпираше, той бе причината понитата също да се напрягат. Кали откриваше с радост, че страховете на децата и страховете на животните могат да се преодолеят с едновременна работа в двете посоки.

Научила бе толкова много от това място. Тук бе открила увереност в себе си, за да се справи със собствения си страх, работата я бе запазила трезва, беше й помогнала да преодолее болката от миналите неуспехи и й бе дала богат и пълноценен нов живот - много по-смислен, отколкото си бе представяла. Сега вече нейното време бе като взето назаем. Всяка сутрин, в която се събуждаше, бе подарък от живота и тя искаше да се бори до последно и да осигури бъдеще за фонда.

Кали застана пред вратата на кухнята с чаша кафе в ръка, заслушана в граченето на враните във високите дървета, което огласяше утринната тишина... Черпеше сила от красотата на зелените поля и ливадите с цветя, за да се раздвижи. Беше средата на лятото и тя усещаше уханието на розите.

„Хайде, старо момиче, тръгвай. Няма кой да свърши работата вместо теб...“

- Ето това се нарича живот - усмихнато промърмори Мел на Марк, докато се отпускаше в масивната спалня на хотел „Шато Грутен“, загледана в украсения таван. - Лесно бих могла да свикна с тези неща.

- Мечтай си, кукло. По-добре започни да пееш, за да си изкарваш прехраната като Катрин Дженкинс - подигра й се той, като намекна за една от съвременните оперни певици, която бе подписала мегадоговор със звукозаписна компания. Целуна я и тя се сгуши в обятията му

Пътуването с Марк се оказа забавно. Отидоха в Париж, обикаляха антикварните сергии, за да може той да се попазари за френски пощенски картички с Жозефин Бейкър и Едит Пиаф, ровиха из кутиите под масите в търсене на скрити съкровища.

Париж в края на лятото беше всичко, което пишеше в туристическите справочници: уютни кафенета по тротоарите в Монмартър, художествени галерии, улични музиканти пред

Операта. Именно тук, в хотел „Крийон“ 10, бяха повлияни от страстната атмосфера на града и станаха любовници.

Обиколиха Версай, както и историческите бойни полета от Първата световна война, търсеха годеника на Фийби Фей, Артър Сетън-Рос, и един от прачичовците на Марк. След това тръгнаха към Белгия, където питаха за Грутен и откриха замъка на фамилията, възстановен в целия му блясък. Изглеждаше добра идея да прекарат няколко четиризвездни нощи там, за да могат да проучат по-добре района.

Това може и да беше някогашният дом на Луи-Феран, но от оригиналния замък бе останало много малко. Хотелът се извисяваше на брега на красиво езеро. Сега с величествената си трапезария беше прочут конферентен център и предпочитано място за сватби. Мелиса изпрати картичка на приятелката си Пати, за да й покаже къде се е настанила. Посетиха Брюж, пробваха различни видове шоколад и разгледаха музея в Брюксел, където попитаха за героите от войните и показаха на уредника медала. Това, което чуха за онова време, ги шокира: предателства на нелегалните мрежи, арестувани агенти, изтезания и след това екзекуции. Посещението бе отрезвяващо и след него те се върнаха сред спокойствието и тишината на „Грутен“, зачудени как това би могло да бъде свързано с Лу