Лия Флеминг - Пощенската картичка

Статията щеше да излезе след два месеца и Кали осъзна, че се нуждае от псевдоним за новото си литературно амплоа. Вече не беше Кали Джоунс или Бордман. Колеба се цяла сутрин, докато решеше Нина и Джъмпи и чистеше тора. Разбира се... Просто щеше да използва и двете си имена - и така тя стана Каролайн Рослин, име, което според нея имаше подходящо звучене за новия й живот.

Каролайн Рослин бе свободна да каже това, което старото й Аз не можеше, и Кали скоро откри, че има много неща за споделяне с хората.

С помощта на Том започна да разширява тематиката си. Скоро пишеше статии за това как животът със спасени от жестокостта на хората животни й е помогнал да преодолее болката от собствените си трагични военновременни преживявания.

- Мисля си - каза Том, докато четеше първата й такава статия, - че си напипала нещо тук, има някои интересни паралели. Кой знае, това може да повлияе на развитието на взаимна терапия - и за хора, и за животни.

Темата на Кали бе подета от националната преса и я помолиха да напише статия за приюта.

Всичко това й даде кураж да пише отново на семейство Бойд и да поиска да види Дезмънд;

прати му някои от статиите си с надеждата, че ще го накарат да се гордее с майка си. Нямаше никакви новини от него от години, но никога не беше се отказвала от надеждата.

Единственият положителен ефект от мълчанието, последвало писмото, бе осъзнаването, че вече не й е нужно да дави мъката в джин. Вместо това описа разочарованията си в силна статия, която излезе в пресата и им спечели щедър спонсор от Бирмингам.

9„Кръглата маса“ (Round Table) - социална мрежа и благотворителна организация за мъже между 20 и 40 години, основана в Норуич през 1927 г. През 1932 г. се включват и жени в т.нар. Дамски кръг - б. пр.

Минала бе цяла година от смъртта на баща й, а и краят на курса й почти наближаваше, даде си сметка Мелиса. Месеците сякаш бяха ускорили хода си и в един момент се бяха превърнали в хаотична и неразличима мъгла от писмени и устни изпити и финални рецитали.

Сега актуалната тема бе коя от концертните си рокли да облече за годишния бал. Щеше да помоли Марк да й бъде партньор - дължеше му го след цялото проучване, което бе направил за медала на баща й. Мел почти го бе забравила, докато той не й го напомни по време на вечеря.

- Показах го на един експерт по медалите. Той е военен историк и участва в телевизионно предаване за оценяване на антики. Каза, че е белгийски, а не френски, дава се за храброст и може да бъде проследен. Всъщност той ми се обади по-късно, за да ми каже, че е намерил на кого е принадлежал. Името му е Луи-Феран ван Грутен, преподавател, екзекутиран, защото е бил член на белгийската Съпротива. Произлиза от знатната фамилия Ван Грутен. И така, какво ще кажеш за това?

- Сещам се за кръщелното на баща ми, в което той е кръстен Дезмънд Луи. Възможно ли е да има някаква връзка? Либи спомена, че Каролайн е ходила в специална школа за маниери в Белгия. Докъде ще ме доведе това, Марк?

- Наистина трябва да намериш тази Каролайн, докато е все още жива. Тя е доста над осемдесет сега. Не разбирам защо се бавиш.

- Направих това, за което ме бе помолил татко. Ако тази жена го е оставила в Аделаида и никой никога не я е споменавал пред него, сигурно е имало основателна причина. Не мисля, че е добър човек.

- Няма как да го знаеш - напомни й Марк.

- Тя е била алкохоличка. Разказах ти историята на Либи. Ако Луи-Феран е свързан по някакъв начин с баща ми, предпочитам да разбера от него, а не от нея. В момента обаче трябва да взема други решения, и то важни. Да отида ли на прослушване за назначение в операта, или да продължа да участвам в рецитали и да давам уроци, за да изкарвам някакви пари за своето собствено обучение? Едно нещо е сигурно - не съм готова да се върна в Аделаида, все още не.

Мел едва бе усетила атмосферата на английската среда, а и имаше толкова много неща от лондонския живот, които изобщо не бе видяла.

- Може би една ваканция ще ти помогне. Време е да видиш малко от Европа. Бихме могли да проверим Ван Грутен, да обиколим някои битпазари - предложи Марк. - Можем да вземем моя голф.

За пръв път Мел не отхвърли веднага идеята му. Марк щеше да бъде добра компания, а може би бе дошло време да се поотпусне малко. Двамата се бяха сближили през лятото и тя вече трудно устояваше на ухажването му.

- Значи това ще бъде оправданието ти, за да си купиш още пощенски картички. Не са ли ти достатъчно? - пошегува се тя.

- Никога не са достатъчно - целуна я той нежно. - Нека да отидем. Просто ние двамата. И ще вземеш решение, когато се върнем.