Лия Флеминг - Пощенската картичка

8Оратория от Хайдн. - б. пр.

1966 година

Кали се събуди на пейка в безлюден район, не знаеше къде се намира, нито как се е озовала тук. Помнеше, че е в Лондон, но къде беше Доли? После се сети, че кучето й е в Лагера на залеза, в безопасност. Беше вкочанена от спането навън, езикът й бе обложен, а ръцете й трепереха. Всичко й бе като в мъгла. Гадеше й се, тресеше я, не можеше да се съсредоточи, тялото й бе отслабнало, сякаш я бяха смачкали. Полата й беше мръсна и мокра. Какво бе направила? Как се бе докарала до това състояние, без да помни нещо друго?

Имаше тълпи и трафик, и страх, че ще я задушат... Да, мъглата се проясняваше... Нуждаеше се от питие, за да успокои нервите си. Последното нещо, което помнеше, бе как седи в един бар.

Огледа се наоколо и я обзе страх, защото не познаваше мястото, където се намираше, но поне чантата беше в скута й. Дали бе стигнала до министерството? Спомни си високите бели каменни сгради, извисяващи се над нея, докато тя слиза с препъване от автобуса и тръгва нагоре по стъпалата към фоайето. Имаше един човек в униформа, който попита дали има уговорена среща, но тя го подмина.

- Отведете ме до проклетия изменник, който ни предаде...

Чуваше ехото от обувките си по каменните стъпала, мълчанието на служителите около себе си, докато крещеше. Трябваше да е някакъв кошмар, нали? Беше ужасяващо, че не помни нищо друго. Почувства се замаяна и слаба, докато се надигаше предпазливо.

- Аха, ето те и теб.

Една жена в костюм от туид тръгна към нея по перона.

- Вече си будна, готова ли си да тръгваме?

Коя беше тази жена, надвесила се над нея? Какво бе направила? В безопасност ли беше?

- Коя, по дяволите, си ти? - попита Кали.

- О, не започвай отново. Знаеш коя съм аз, Шарлот - отвърна тя безцеремонно.

Защо я наричаше Шарлот?

- Аз не съм Шарлот.

- За мен си. И да знаеш, на харизан кон зъбите не се гледат. Ще пийнем малко чай и ще те отървем от тези отвратителни дрехи. Изглеждаш нелепо.

„Сънувам ли“, помисли си отново Кали, вгледана в жената, която бе малко по-възрастна от нея, с мека шапка с перо, килнато на една страна. Имаше нещо познато в нея, но тя бе твърде объркана, за да се сети къде се бяха срещали преди.

- Къде сме? Не си спомням нищо.

- Литъл Брайърли Холт, най-близката до нас гара. Слязохме от влака. Реших, че е по-добре да се наспиш, преди да те заведа да видиш момичетата. Боже мой, Шарлот, ама и ти знаеш как да се дъниш с гръм и трясък - допълни тя и й протегна ръка. - Мадж Котслоу, но ти ме познаваш като Марсел, признавам си без бой. Марсел... Шарлот... Абатството Больо преди толкова много години. Аз бях онази, която се оплете сама във въжетата на мрежата по време на курса за оцеляване в Арисейг...

- Арисейг?

- Точно така, май стопли вече... Ти продължи към славата, а аз се провалих зрелищно... Изкараха ме от играта до края на войната. Доколкото разбирам, ти си изтеглила най-лошия билет.

Кали изведнъж се почувства смутена и притеснена от това, което щеше да последва.

- Дойде в Генералния щаб, да кажем... в малко лошо състояние. Казаха ми да се уверя, че няма да те прегазят на улицата. Имала си тежък период, предполагам. Но нищо, всичко това е в миналото. Реших, че е по-добре да ти намеря място за престой, какъвто нямаш, съдейки по състоянието ти. Цивилният живот не ти ли допадна? Май си водила доста суров живот.

- Къде ме водиш? Отвлечена ли съм? - попита Кали, когато Мадж я напъха в един направо древен „Морис“, тип комби.

- Зависи от гледната точка. Трябва да изкараме отровата от тялото ти и да прочистим мисълта ти. След това ти ще решиш какво да правиш. От теб зависи.

Кали седеше мълчаливо и гледаше с притворени очи. Не беше в състояние да скочи от колата, а и тази луда жена беше бивш агент от специалните части също като нея, така че знаеше всичките й трикове. По-добре да се отпусне и да се примири с това, което й бе подготвила съдбата.

Мадж живееше с партньорката си Алфи в занемарено имение в средата на нищото. Бе заобиколено от ниви, навеси и обори. Алфреда беше бивша армейска медицинска сестра, която хвърли един поглед на новодошлата и я прати директно в банята, за да се измие и преоблече в чисти дрехи - гащеризон и работна риза. Сервираха обилна закуска, която Кали се опита да изяде, но успя да се справи само с една препечена филийка.

- Сега е време да се срещнеш с момичетата и момчетата... - каза Мадж и я отведе в полето, където две понита и едно магаре се втурнаха да ги посрещнат. - Запознай се с Пул, Нина и малката Бела.