Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Курсовете ни са толкова тежки - опита се да им обясни тя. - После идват репетициите и представленията. Трябва ми и допълнително обучение.

- Оправдания, оправдания... Влязъл ти е под кожата и ти си уплашена - присмя й се Сила, уцелила точно в десятката, както обикновено. Защо трябваше да отхвърля предложението на Марк и да идва тук сама? Нямаше кой знае какви планове освен смътната идея, че трябва да намери гроба на Фийби Фей, да се отбие в една къща и да обиколи набързо долината Тросак. И без това едва ли щеше да й остане време за нещо друго.

Марк бе намерил краткия вариант на удостоверението за раждане на Каролайн. Мел се изненада, когато разбра, че е родена на съседната улица, близо до апартамента й на Мерилбон стрийт. Какво странно съвпадение? И как така Фийби бе отишла да живее в дивите земи на Шотландия?

На главната улица в селото имаше само една пощенска станция и смесен магазин. Жената в магазина не беше местна и не знаеше нищо за мис Фей, но насочи Мел към странноприемницата „Раднор“, която бе сгушена сред боядисаните в бяло къщи. Мел си поръча сандвичи и питие.

- И какво води едно австралийско момиче по тези краища? - намигна й собственикът, докато й сипваше халба сайдер.

- Търся информация за една актриса от миналото, Фийби Фей, и семейството й заради едно проучване. Чудех се дали някой не си ги спомня - отвърна Мел.

- Не мога да ти помогна, но познавам човек, който може... Уили Маки, ето там, той е нашият човек, който знае всичко за миналото. Хей, Уили, ела и разкажи на младата дама за твоите книги за историята, дето ги пишеш.

От ъгълчето се изправи един старец с щръкнала и рядка бяла коса и се запъти към нея.

- Да... И коя си ти, млада госпожице? - протегна й той ръка.

- Какво може да ми кажете за Далраднор Лодж и Фийби Фей? - попита тя направо.

- Сега е просто вила за почивка. Някога имението принадлежало на фамилията Сътън-Рос, използвали са я през ловния сезон. После бе на мис Фей, чийто годеник бил убит по време на войната. Тя имаше племенница, но от години не сме я виждали, нито сме чували нещо за нея.

- Това сигурно е Каролайн Бордман?

- За нея трябва да питаш Нета във фермата, старата къща на Диксън. Тя ще знае всичко, каквото те интересува. Имаш ли кола? Мога да ти покажа пътя.

Мел погълна набързо обяда си, предложи бира на стареца и докато се усети, вече караше човека нагоре по стария път към фермата и се опитваше да му обясни неясната си връзка с мис Фей.

- Едно от момичетата на Диксън отиде в Австралия след края на войната, за да се събере със съпруга си. Тя така и не се върна, но в онези дни малцина можеха да го направят. Омъжи се за един летец, но не знам името му Нета е най-малката сестра, остана да се грижи за фермата с родителите и братята си. Нея трябва да питаш.

Фермата бе дълга бяла сграда с пристройки за кравите. При пристигането им кучетата се разлаяха и една жена с престилка излезе да ги посрещне.

- Здравей, Изабел. Довел съм ви мис Бойд - ей я, дошла е чак от Австралия. Опитва се да научи нещо за хората от Далраднор Лодж отпреди войната. Мисля си, че леля ти може да й разкаже някои неща.

- Нета е пълна с истории от миналото. Никога не знам кое е вярно и кое са просто нейни фантазии - отвърна Изабел. - Ела и виж сама, мис...?

- Благодаря, аз съм Мелиса Бойд.

- Да имаш някаква връзка с Джеси?

- Джеси Бойд е била моя баба - кимна Мел и се усмихна. - Но никога не съм я виждала.

- Боже мой, изчакай само да кажа на леля Нета. Трябва да викаш, като говориш с нея, слухът й вече не е това, което е бил, но винаги ще дочуе някоя хубава клюка.

Поведе ги по коридора към гостна, която очевидно служеше и за спалня, със запален в камината огън.

- Нета, тази млада дама е от Австралия. Роднина на сестра ти, Джеси.

Стара дама с бухнала като глухарче бяла коса седеше на стол и с невероятна скорост плетеше одеяло. Тя огледа Мел от главата до петите.

- Не е Диксън, ако се съди по вида й. Седни, изминала си дълъг път, пиленце.

Мел се опита да обясни коя е, как баща й бе умрял и й бе оставил онова писмо. Извади пощенската картичка.

- Всичко, което знам, е, че Джеси е държала тази картичка скрита. Татко смяташе, че има нещо общо с него, но не знам кой е Дезмънд.

Нета се втренчи в надписа на гърба.

- Дезмънд? Това е момчето, което Джеси взе със себе си на кораба. Беше сирак, или поне така си мислехме. Тя беше негова бавачка и когато баба му се разболя, на нея й щукна да го вземе със себе си. Нещата с мъжа й не потръгнаха добре и тя се разведе. Мисля, че мъжът й тормозел момчето. Тогава тя се премести и се омъжи повторно, но никога не прекрачи отново прага на дома ни.