Лия Флеминг - Пощенската картичка

Кали беше объркана.

- Това училище за езда ли е?

- Определено не. Това е старчески дом за стари дами и господа, които са преживели тежки времена. - Мадж замълча, после я погледна. - Малко като теб, както ми се струва. Ти като че ли се нуждаеш от отпуск от армията, така да се каже, за да си починеш и възстановиш, а аз не бих отказала допълнителен чифт ръце. Алфи се възстановява от сериозна операция и не може да върши тежка работа. Можеш да си заслужиш прехраната, но първо по-важните неща. Шарлот ли да те наричам?

- Това беше кодовото ми име. Аз съм Каролайн, Кали. Не бях пила от месеци, преди да дойда в града и да сляза от влака. Съжалявам, всичко е като бяло петно в паметта ми.

- Е, тук няма пиячка. Не мога да си я позволя. Всичко отива за конете. Опасявам се, че ще се наложи да си трезва. Кожата ти е доста загоряла. Явно си работила на открито, като съдя по вида на ръцете ти?

- Малко овощарство, работа по кръчмите. Не ме е страх от черна работа.

- Добре, защото състоянието, в което пристигат някои от нашите гости, изисква огромна съобразителност и сила, за да се справиш с тях. Работила ли си с коне?

- Много отдавна.

- Човек никога не забравя основните неща: почистване на тора, разресване на гривата, обичайното... Добре дошла във Фермата за утеха на животните - засмя се Мадж. - Просто карай ден за ден и ще се оправиш. Сблъсквала си се и с много по-лошо.

- На Доли ще й хареса тук...

- Доли?

- Моето куче.

- Съжалявам, още нямаме кучета. Някои от нашите пациенти се плашат от тях. Къде е тя сега?

- В безопасност там, където я оставих, в един лагер сред приятели. Няма да я махна оттам и да я лиша от всичко, което познава.

Кали се огледа колебливо.

- Има ли много неща за учене? Аз не съм медицинска сестра.

В какво се бе забъркала?

- Всичко, от което момичетата и момчетата се нуждаят, са обичайните грижи, почивка и уважение към това, което са преживели. Трябва да заслужим доверието им.

- Съжалявам, ако съм се държала като пълна глупачка в министерството - въздъхна Кали. -Нямам представа какво съм казала.

- Доста красноречиво и гръмко показа, че за някои хора войната никога не свършва. Стоеше в подножието на стълбището и крещеше така, че всички да чуят: „Ще ми каже ли някой кое е копелето, предало моето прикритие? Кой е пращал фалшиви съобщения и ги е представял за истински? Никой ли не се е усъмнил...“ После те вкараха доста бързо в една стая, но ти вече бе стигнала до кулминацията на моралното си обвинение. За малко да те арестуват. „Защо, откакто се върнах, никой не казва истината? Никой не иска да узнае какво съм преживяла. Взехте показанията ми, но никой не попита какво е чувството да откриеш, че си загубил детето си, бъдещето си, любимия си. Оставихте ни да гнием в тишина, да се разбием като стар кораб на брега на морето, да се превърнем в жалки отломки... Как може да ни компенсирате за кошмарите и скритите белези?“ Красноречието ти бе впечатляващо и разтърси някои от онези костюмари, изтри поне за миг самодоволните им физиономии.

- О, боже, толкова зле ли е било?

- Изобщо не. Много впечатляващо и съвсем на място. Всички усетихме, че се нуждаеш от помощ, и по случайност се навъртах наблизо. Не се притеснявай, гостите ни тук не знаят биографията ти. Просто ги остави да те научат на това, което трябва да знаеш.

По-късно същата вечер, докато седеше край пасбището с Алфи и Мадж и отпиваше от какаото си, Кали си даде сметка, че ще бъде доста странно да живее заедно с лесбийска двойка сред полета, пълни със спасени коне, но за пръв път от месеци насам се почувства в пълна безопасност. Това бе втори шанс, за да обърне нещата веднъж завинаги в правилната посока, но щеше да бъде трудно. Нямаше я Доли, за да я пази да не се отклонява от избрания път; разполагаше само с решимостта си да открие някаква цел и смисъл за себе си и някой добър самарянин, който да разбере какво е преживяла.

Кали не можа да повярва в какво състояние слезе от конския вагон малкото женско магаре, което нарекоха Джъмпи. Козината му бе сплъстена, копитата се бяха извили. Бяха го оставили в една барака, до коленете затънало в собствените си изпражнения, и то бе гризало дърво, за да не умре от глад. Мадж бе получила обаждане от ветеринаря - да отиде и да види животното с очите си. Собствениците му го бяха зарязали да умре. Мадж и Алфи имаха лошо предчувствие за Джъмпи, а Кали я изгледа с натежало сърце. Тя приготви едно отделение в конюшнята с легло от прясна слама и вода, доведе и едно от кончетата наблизо, за да прави компания на новата гостенка и да я върне към живота. Магарето се сви, когато Кали го докосна, сякаш очакваше да го бият. Гледаше я с подозрение, докато тя подхождаше странично към него, както я бе учила Алфи, говореше й спокойно и не се взираше втренчено в нея. „Говори й като на дете, с успокояващ глас.“