Лия Флеминг - Пощенската картичка

Самата тя скоро щеше да бъде като птица, щеше да полети високо, а после да се спусне над една чужда земя, бягайки от гнева на неприятеля като Хубавия принц Чарли 53 . Дезмънд я погледна и й се усмихна.

- Изпей я отново, мамо.

Как би могла дори да си помисли да го остави? Беше агония да потисне този естествен порив да зареже всичко, да забрави цялата тази работа с тайната война, но трябваше да го стори. Тя бе обещала да служи на страната си по възможно най-добрия начин.

По време на пътуването обратно към лагера обучението веднага обсебваше мислите й. Животът в Далраднор оставаше някъде надалеч, докато тя репетираше в главата си какво ще прави следващата седмица, когато й предстояха парашутните скокове. Самата мисъл да скочи от небето и да разчита на едно парче коприна да спаси живота й, караше вътрешностите й да се бунтуват, но нямаше да провали екипа на този късен етап. Провалът бе това, от което се боеше най-много.

В очите й блесна светлина и тя се пробуди от съня си.

- Ставай! Как се казваш? Говори! - Една груба ръка я измъкна от леглото. - Коя си ти? Какво правиш тук?

Въпросите бяха зададени първо на немски, след това и на френски език.

„Къде съм? Какво става?“ Кали залитна и се опита да фокусира сънените си очи. Това бе някакъв кошмар. Мъже в униформи на Гестапо 55и с лентите на организацията на ръцете я влачеха нанякъде, бутаха я надолу по стъпала, а когато се подхлъзна на студения камък, я ритнаха и тласнаха напред през вратата на една тъмна килия.

Виждаше само ослепителна светлина, насочена към лицето й, и неясни фигури, които стояха отзад и гледаха към нея. Бяха прекалено много, за да може да избяга.

- Седни на стола... Коя си ти?

- Шарлот Бланкен, мосю - каза тя и откри, че шепне.

- Говори. Тези документи са фалшиви. Ти си британска шпионка.

- Не, мосю, аз съм бавачка. Документите ми са редовни. Какво става?

Тя усети един шамар през лицето си и очите й се насълзиха.

- Ние задаваме въпросите. Знаем коя си. Британска курва. Тук си, за да създадеш проблеми на нашите хора. Съблечете я...

Разкъсаха горната част на пижамата и на долната й фланела, унизително разкривайки гърдите й пред всички тези втренчени лица. Какво, за бога, се случваше? Дали вече се бе приземила в Белгия? В паметта й имаше бели петна. А ако се бе приземила и бе получила тежко мозъчно сътресение? Как бе попаднала тук? Това реално ли беше?

- Уверявам ви, че аз съм Шарлот Бланкен. Тръгнала съм към агенция за наемане на персонал в Брюксел. Те имат работа за мен - в дом за сираци, в детската градина...

- Стига с тези лъжи. Смяташ ли, че вярваме на историята ти? Ти си куриер, изпратен да намери враговете ни отвъд границата, във Франция. Кой те изпрати? Дай ни имената на твоите контакти. Стани. Вижте, тя има бебе - зърната на гърдите й са тъмни. Тя лъже. Не е невинна госпожица. - Някой разкъса пижамата й. - Вижте стриите по корема й. Лъжеш, ти си курва. Британците ни изпращат своите курви, за да съблазняват нашите хора.

- Имах бебе, но то почина. Семейството ми се отказа от мен. Майка ми е мъртва. Баща ми ме прогони.

Защо им казваше всичко това? За да се опита да спечели съчувствието им, да се опита да се оправдае за погрешното представяне, че е госпожица?

Накараха я да стои права часове наред. Кали пресипна, докато безспирно настояваше, че е невинна.

- Лъжеш ни, за да спасиш кожата си. Има по-добри начини да спрем да те разпитваме. Кажи ни това, което и без това вече знаем. Ти си британски агент. Долетяла си от военновъздушната база „Темпсфорд“, а преди това си преминала подготовка в Палас хаус в абатство Больо. Знаем всичко...

- Не разбирам. Това са безсмислици. Аз съм белгийска гражданка. Майка ми беше французойка, баща ми е фламандец. Как може да казвате, че съм англичанка?

Смъкнаха я на един стол и вързаха ръцете зад гърба й.

- Кажи ни истината и това ще ти спести baignoire 54.

Нейният обвинител посочи една вана, пълна с мръсна вода и изцапана с кървави петна. Тя не искаше да я гледа, но го направи, а след това им хвърли поглед на чисто презрение. Беше й нужна всяка частица воля, за да не се разкрещи на английски. „Придържай се към историята си, не се плаши.“ Кой я бе предал и я бе пратил като затворничка тук? Не можеше да си спомни, а виковете им я объркваха. Това сигурно бе някакъв сън, от който скоро щеше да се събуди.

Разпитът продължи, ушите й пареха от ударите, ръцете я боляха от впилото се в китките й въже. Не можа да сдържи мехура си и се подмокри. Те й се присмяха, но тя се бе вкопчила в историята си.