Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Аз съм Шарлот Бланкен. Аз съм бавачка, аз пея на децата Slaap, kindje, slaap...

В един момент откри, че наистина си пее на глас.

- Не ви чувам. Искам да се прибера вкъщи - плачеше тя. - Нямате право да ме държите тук.

Изведнъж лъчът на фенерчето, насочен към очите й, изчезна, някой дръпна паравана и светлината я заля. Видя войниците да свалят шапките си и да се усмихват един на друг; познати лица, които бе виждала по време на обучението си. Завиха я с одеяло, но тя не можеше да спре да трепери.

- Ах, вие, копелета! - извика Кали, когато я изведоха в коридора.

Някой бутна питие в ръката й, но тя бе твърде слаба, за да го задържи, и чашата се разби на каменния под. Това бе тест, през който всички агенти трябваше да преминат, преди да им разрешат да продължат по-нататък. Беше твърде реално, за да я утешават сега, твърде унизително. Как се бе справила с теста? В момента беше прекалено уморена, за да й пука, освен това й казаха да отиде и да се наспи. Щеше да дойде за разбора по-късно.

А ако беше наистина? Нямаше да има почивка на легло, просто гола затворническа килия и повтаряне на същия кошмар ден след ден, докато духът й бъде сломен. Кали се отпусна на възглавницата си, опита се да залича страха, болката и унижението. Никой не я бе предупредил колко зле ще се почувства. Как би могла да се справи с това, ако се случи наистина?

Последните седмици в абатство Больо на брега на Хемпшир бяха напрегнати, живееха в малки къщички сред красивата околност, колегите агенти бяха настанени заедно, но никой не използваше истинското си име, нито намекваше накъде ще поеме оттук. Обучаваха ги как да разпознават вражеските униформи и рангове, да правят разлика между званията и униформите на Абвера— и на Гестапо. Всички контакти трябваше да минават през посредници със сигнали и пароли; необходимо бе да се научат да различават признаците за опасност по знаците на вратите и прозорците. Ролята на Кали като куриер бе проста и ясна: да декодира съобщения и да ги изпраща на агента с радиопредавателя; да набелязва места, подходящи за приземяване. Трябваше да се научат как да се придвижват безопасно през нощта, като избягват полицейския час. След месеци на усилена подготовка Кали знаеше, че истинската война бушува извън техните стени, но битката, която те трябваше да водят, бе специална.

Победата при Ел Аламейн 56бе знак за бъдещи успехи. Тя се успокои, че Кайро е в безопасност. Колко далечен й се струваше животът й там сега. Чудеше се дали Моника и Кен все още живеят в Египет. Тези мисли й припомниха следобедните сиести с Феран, преди светът да полудее напълно. Ех, ако бе отишла при него, когато той я покани, сега двамата щяха да споделят заедно опасността.

Само мисълта, че Дезмънд е с малките си приятели и с Джеси, я утешаваше. Войници от целия свят жертваха детството на децата си по същия начин, но макар да осъзнаваше това, болката от раздялата с нейното момченце не намаляваше. Фийби сигурно смяташе, че тя постъпва егоистично и поставя своите интереси пред неговите. Само ако можеше да й прошепне какво прави. Но обучаваните агенти се бяха заклели да не казват нищо на никого и клетвата бе свещена. Можеше да каже истината едва след като получи разрешение да сподели тайната си. Близките й може би щяха да се досетят в един момент, но тя никога не би нарушила обета си.

Разборът на разпита й беше задълбочен, но тя не се бе справила твърде зле. Само едно или две трепвания, освен това трябваше да мисли на френски. Фламандската приспивна песен и плачът, преминаващ в хленч, били убедителни, казаха инструкторите - сякаш умът й не можеше да понесе обвиненията.

- Отговорът за стриите бе добър. Показа, че можеш да запазиш самообладание и да мислиш в такава ситуация. Прикритието ти трябва да бъде гъвкаво и искрено. Впечатляващо, но не очаквай съчувствие от мъчителите си. Видя банята и какво може да те очаква. За да оцелееш при водното изтезание, трябва да запазиш спокойствие. Те няма да те удавят, ако не им кажеш нищо.

Кали се радваше на спокойствието в градините на абатството, където се опитваше да се възстанови от теста. Напомняха й за Далраднор и за розовата градина; тих оазис на спокойствие в размирния свят. Ако бе преминала, шяха да я изпратят на място за последно уточняване на всички необходими действия. Там щеше да стои, докато я повикат. Ако не се бе справила, щяха да я изпратят някъде надалеч, за да изчака края на войната на място, където нямаше да има възможност да разказва за провала си. Този тест бе само репетиция, но може би преживяването някой ден щеше да й помогне да спаси живота си, ако късметът й изневери.