Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Ще ми се да мога да направя нещо повече.

- Освен да отглеждаш следващото поколение, да поддържаш огъня в домашното огнище и други подобни неща? Мисля, че това е достатъчно.

- Сигурна съм, че правиш нещо много по-важно, което ще доведе до реална промяна. И аз трябва да се присъединя.

След всички новини, които Примроуз й бе споделила, Кали изведнъж се почувства гузна за доброто си положение.

- Не можеш, нужна си тук. Армията не е опряла до теб - опита се да я успокои Прими, но не й се получи.

- Спомняш ли си какво казваше Корки в „Сейнт Маргарет“? „Мис Макалистър... бъдете полезна, бъдете пионер!“

- И виж докъде ни доведе това, до покрива на камбанарията, без стълба! - провикна се Прими. - Нужно ти е откъсване от целия този домошарски живот тук. Идваш в града, и това е заповед.

Примроуз се завърна в Лондон, а Кали остана да разсъждава върху думите й по време на безсънната си нощ. Досега не бе имало дори едно въздушно нападение. Тя не можеше просто да седи в удобство и безопасност през цялата война. Не беше редно.

Сякаш в отговор на нейната молитва още на следващата сутрин получи писмо, което можеше да промени всичко.

- Какво е това? Изглежда официално - попита Фий, като я видя как взема писмото и после го чете по време на цялата закуска.

- Нали знаеш, че изпратихме на властите снимки на Остенде и на местата около замъка; помолиха ни да ги дадем заради някаква нова ситуация? Мисля, че има нещо общо с това. Искат да отида в Лондон, за да обсъдим нещата по-нататък.

Кали не можеше да повярва на съвпадението - първо, предложението на Примроуз, после -тази неочаквана молба.

- Пътят е прекалено много само за някакви снимки от една ваканция. Да не е уловка и да има нещо общо с Тоби? Може би те проверяват - отвърна Фий, докато загрижено препрочиташе писмото и търсеше улики.

- Не съм се чувала с него от години, вероятно никога няма да чуя нищо, докато не се разведем. Може би искат повече информация за района. А аз го познавам много добре. Прими предложи да ми прави компания, ако се нуждая от почивка. Уговаря ме да я посетя.

- Лондон не е безопасно място. Не се излагай на риск, особено след като имаш бебе.

Фий се надяваше Кали да бъде разумна.

- Ще внимавам. Любопитна съм, а и министерството ми осигурява пътен лист. Дезмънд ще е добре, заобиколен от верните си фенове, докато ме няма.

Имаше нещо в писмото, което я заинтригува, нещо неясно и все пак официално в тази бланка. Тя никога не бе чувала за Министерството на икономическа война - или пък беше? Не работеше ли Прими там? Може би тя ги бе насочила към нея?

Кали се облече много внимателно за интервюто, като се опитваше да не изглежда така, сякаш е стояла будна цяла нощ, приклещена във влака (който бе отбил в глуха линия по време на въздушното нападение), заслушана как в далечината се взривяват бомби.

Прими й бе оставила ключа за апартамента си под една тухла в стената. Щеше да бъде по работа извън града цяла седмица, така че Кали се настани в неподредената стая. Изтръпна, когато видя руините и пострадалите от бомби места, които не бяха показвани по документалните филми в киносалоните. Как бе възможно хората да продължават да работят, когато навсякъде имаше обърнати по тротоарите автобуси, магазини със спуснати кепенци, счупени стъкла и отломки? Но Лондон се справяше и тя се почувства горда, че нищо не може да попречи на военните усилия.

Адресът бе на хотел в близост до Уестминстърското абатство. Трябваше да каже името си на портиера и да изчака да я повикат. Мястото не беше нищо особено, занемарено и порутено, от онези места, покрай които минаваш и никога не забелязваш. Но туристите се нуждаеха от легла и явно хотелите бяха недостатъчни, помисли си тя, докато стоеше на стълбищната площадка и чакаше вратата да се отвори. Не беше очаквала нищо подобно.

Един мъж излезе да я поздрави, беше висок и впечатляващ, но не й се представи. Покани я в стая с бюро и два стари стола. Голо и студено място. Обърна се към нея на френски, което я изненада. Очакваше да му отговаря също толкова бързо и тя го направи. На бюрото имаше пощенска картичка с огънати краища, сякаш е била навивана на руло.

- Мисля, че това е за вас. - Побутна я през бюрото към Кали. - Откъде познавате човека, който ви я е изпратил?

Тя видя почерка и се втренчи в него с изненада.

- Картичката е от Луи-Феран ван Грутен. Срещнахме се в Кайро.

- Предполагам, че тогава сте били любовници.

Кали се стегна от прямотата му Сви рамене и не каза нищо.