Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Хайде сега, мисис Лойд-Джоунс, или да ви наричам просто мисис Тоби Джоунс?

След това изреди цялата й история, като добави детайли за измамите на Тоби, за това как той сега живее в чужбина под друго име и как тя се е срещнала с Феран в Александрия и е започнала връзка с него.

- Знаете ли къде е в момента Ван Грутен?

Кали преглътна шока от разкритията му и се усмихна.

- Мислех, че съм тук, за да обсъдим някои снимки...

- Живели сте в Белгия няколко месеца. Имате лек акцент, но графиня Ван Грутен ви е приела в своето училище. Нали така?

Беше негов ред да направи пауза и да я изгледа напрегнато.

- Бях с група други момичета там, да, и обикаляхме наоколо.

- Имали сте и белгийска бавачка, фламандска бежанка?

- Марта... тя в опасност ли е?

- И разбирате фламандски?

- Малко. - Накъде водеше всичко това? - За какво става дума?

- Търсим подходящи преводачи и лица за други задължения. Вашата биография ни интересува. Това е всичко, мисис Джоунс.

- А защо картичката от Феран е у вас?

- Да кажем, че ни я дадоха по необичайни канали, с прекрачване на правителствените правомощия.

После смени темата.

- Какво е отношението ви към окупацията на Белгия? Поддържате ли някакъв контакт с приятелите си там?

Кали усети, че той проверява силата на нейните политически възгледи и поклати глава.

- В нашите вестници има толкова информация. Притеснявам се, разбира се, за приятелите си там. Ако има нещо, което мога да направя, за да им помогна... Какво се случва?

Разговорът на френски я затрудняваше в началото, но постепенно се отпусна сред познатите фрази. Защо бе цялата тази история с Белгия все пак?

Мъжът се изправи.

- Благодаря ви за съдействието. Излишно е да казвам, че този разговор е изключително поверителен, и искам да ми предоставите адрес, в случай че се наложи отново да се срещнем.

Тя му даде адреса на Примроуз и на къщата в Шотландия.

- Ах, красиво място, подходящо и за риболов. Виждам, че имате евакуирани бежанци у вас и малък син. Предполагам, че той е дете на Ван Грутен, нали?

Информацията, която имаше за нейния живот, бе толкова подробна, че я притесни. Никой не беше изказвал това предположение на глас досега.

- Той е мой син. Кой е неговият баща, си е моя работа - отсече Кали.

- Много дискретно от ваша страна, мисис Джоунс, макар че никога не сте били действително омъжена за съпруга си.

- Ние се оженихме! - възмути се тя. - Край бреговете на Марсилия през 1935 година на борда на „Мари-Соланж“ Бракосъчета ни капитанът.

Как се осмеляваше да навлиза така в личния й живот?

- Това не е британски кораб, а след това не е докладвано за брака в Службата на официалния регистър в „Сейнт Катринс хаус“. В такъв случай церемонията на кораба е невалидна - добави той.

- Не знаех, че е необходимо - отвърна изненадано Кали. - Има ли значение?

- Само ако някога пожелаете да сте разведена. Ако няма доказателства за наличието на законен съюз, вие сте необвързана, какъвто е и мистър Джоунс. Свободна сте да се омъжите, за когото си пожелаете, а изглежда в Белгия има един мъж, който очаква да му окажете тази чест. Приятен ден, мисис Джоунс, или по-добре мис Бордман?

Кали се запрепъва през вратата и надолу по стълбите, беше в шок. Дали бе сънувала всичко, което бе станало току-що? Кой беше този груб човек? Нахалството му, любопитството му към личния й живот, фактът, че знаеше такива интимни подробности. И защо й бе казал всичко това? Стисна картичката от Феран с облекчение. Той бе жив и все още мислеше за нея. Възможно ли бе наистина да няма никакви законови пречки да бъде с него? Може би Тоби през цялото време е знаел, че бракът им е незаконен. Защо ли това не я изненадваше?

Намери най-близкото кафене и прочете картичката. Изглеждаше така, сякаш я бяха навивали до размера на цигара, и цветната снимка бе напукана.

Скъпа моя,

Надявам се, че това писмо те заварва в безопасност. Тук е трудно. Брат ми бе убит и маман е разстроена. Тя вече не може да живее там, където би искала. Аз се върнах на своя пост и правя каквото мога, за да помогна на хората да са в безопасност. Копнея да бъдеш при мен. Колко студено е тук, така далеч от жаркия климат, който и двамата познаваме, когато беше в прегръдките ми нощ и ден. Ще чакам, докато успеем отново да се съберем.

Нямаше подпис, нито бе необходим такъв. Нямаше нищо споменато, което да навреди някому, без имена или места, просто нейното име и адрес. Кой бе донесъл тази картичка в страната? Какво искаше да каже Феран с това, че помага на хората да са в безопасност? Всяко изречение бе пълно със скрит смисъл и тя изчете бележката отново, въпреки че сълзите в очите й замъгляваха думите.