Лия Флеминг - Пощенската картичка

Откри, че се разхожда из къщата и докосва стените й с обич. Това бе тяхната крепост и убежище, сигурната опора срещу бедите, които се задаваха. Тук си бе у дома и тук щеше да остане.

46Старо име на енорията и замъка „Крофърд“, разположен на северния бряг на р. Клайд. - б. пр.

Фийби се върна на юг и откри много различна атмосфера в града. Беше пълно с военни; заради спуснатите щори и загасените улични лампи улиците тънеха в пълен мрак, а стъклата на прозорците бяха облепени с тиксо.

Работата по филмите бе намаляла, защото много актьори и техници бяха призовани в армията, но агентът й намери малка роля в нов филм, в който се разказваше какво може да се случи, ако едно село бъде нападнато от парашутисти. Беше мъчителна история и много близка до тайните страхове на всички, но със силен актьорски състав и красив пейзаж щеше да стане поносима.

Новият филм на Чарли Чаплин, „Великият диктатор“, в който се осмиваше възхода на Хитлер, обещаваше да има главозамайващ успех, но големият хит беше, разбира се, „Отнесени от вихъра“ със звездното участие на Кларк Гейбъл, Лесли Хауърд и Вивиан Лий. Тази епична история от дълбокия Юг на Америка, заснета с най-новите цветни технологии, напълни отново празните киносалони - даваха по три прожекции на ден. Фийби го гледа три пъти, омагьосана от историята, героите и романтиката. Знаеше, че с неговия успех щеше да има повече работа в историческите драми и трилъри. Тя не беше първа младост, но все още можеха да се намерят чудесни роли за нея.

Спокойствието на Далраднор й се струваше безкрайно далече, а бебето й липсваше ужасно много. Апартаментът й бе празен и тих. Кити поемаше дълги работни смени, а Били чакаше театрите да отворят отново. Лондон бе напрегнат в очакване войната да започне наистина, а дотогава хората се подготвяха и подсигуряваха слабите си места. Фийби не се поколеба да се върне на север за Коледа и Хогманай 47 , като се възползва от превоза на някои хора от филмовата компания. Те бяха официално ангажирани да правят информационни филми и затова имаха купони за бензин.

Малкият Дезмънд беше станал пухкаво дете, сграбчи хищно играчките си и се зарадва, че вижда баба си. Примроуз се отби за кратко. Тя работеше като чиновник в Министерството на външните работи, така им каза. Косата й беше отрязана и оформена по последна мода и Каролайн бе искрено щастлива да види старата си приятелка и да й покаже бебето. Не знаеше почти нищо за приятелите си в Белгия. Техните писма бяха нередовни, по Коледа получи само една картичка от Марта, от Феран нямаше новини.

Каролайн нае дъщерята на един земеделец - Джеси Диксън, за бавачка на Дезмънд. Тя се оказа трудолюбиво момиче, майчински тип, и това даде възможност на Кали да се посвети на местната военна подготовка. „Клетото момче ще бъде заобиколено от предани жени, които ще побърка с капризите си, ако не внимават“, помисли си Фийби.

Женската доброволческа служба запълни част от времето на Кали. Досега никой не бе разквартируван у тях, но беше само въпрос на време. Организираха се клиники за бедстващи, правеха се разпределения на купони за дажбите и на газови маски, на различни принадлежности, които можеха да потрябват по време на война. Каролайн отказа да премести бебето си близо до ужасяващите палатки против газови нападения, предназначени за деца.

- Ще получи кошмари, ако го затворят в подобно нещо - обясни тя.

„Борис Морис“ вече се използваше като временна линейка и с него доставяха различни продукти - даваха й малко количество бензин и умението й да шофира се оказа безценно.

Първият рожден ден на Дезмънд дойде изненадващо бързо. Фийби успя да намери старото конче люлка на Каролайн и го поправи така, че стана като ново. Каролайн го обичаше безумно. То беше голямо, пъстросиво, все още твърде високо за Дезмънд, но го оставиха до прозореца в детската стая, готово за ползване някой ден.

Гледката на красивото конче люлка върна Фийби обратно към нейното детство, когато имаше много по-скромни играчки. И още веднъж се замисли за брат си Тед. Знаеше, че е време да възстанови връзката помежду им. Беше го избутвала на дъното на съзнанието си в продължение на години, но с тази война животът на всички бе крайно несигурен и бе глупаво да отлага повече. Намери адреса му и за да не му даде възможност да й откаже, отиде без предупреждение. Застана на прага му, пренебрегнала правителствените съвети да не се пътува.

Стресна се, като видя колко възрастен и изтощен изглежда Тед. Заболя я при мисълта как той и съпругата му мизерстват в тези задни улички, докато тя живее в такъв лукс.