Лия Флеминг - Пощенската картичка

Майка й се опитваше да компенсира всички някогашни отсъствия. Идваше често, прекарваше много време през лятото в старата къща, наслаждаваше се на спокойствието и градината. Разхождаше се из стаята с Дезмънд на ръце, когато той плачеше от коликите, пееше му стари вариететни песни. Отскачаше до Лондон само за няколко седмици; оставяше Кали да се наслади на летните концерти и събития, а самата тя буташе количката на бебето из селото; фукаше се с него пред магазинерите, слагаше го в импровизирана люлка на гърдите си и го разхождаше така покрай брега на езерото в шарената сянка, докато му пееше старата фламандска приспивна песничка на Марта Slaap, kindje, slaap... Но бебето най-много обичаше „Песента за небесната лодка“, на която винаги отваряше очи, докато Фий го люлееше.

Кали имаше чувството, че през тези няколко месеца на изолация е събрала сили в себе си, за да продължи през следващия етап от живота си. Някъде там, встрани, беше обещанието за живот с Феран във Франция. Как щеше да реагира той на новината, че има син, който носи част от името му? Как можеше да не обожава сина си, когато разбере, че той е доказателството за тяхната любов под слънцето на Кайро? Не искаше да се изправя пред въпросите на графинята, особено след като бе установила, че дори още не е разведена, а е в някакво висящо положение след изчезването на Тоби. Ако той не се върнеше, Кали щеше да е свободна да се омъжи повторно едва след седем дълги години.

В случай че Феран не приемеше това положение, тя щеше да отгледа детето си сама, както бе направила Фий, и той нямаше да участва във възпитанието му. С всеки миг, който прекарваше с Дезмънд, неговата усмивка и ръчичките му очароваха Кали все повече. Беше й трудно да го остави дори за седмица, но срещата й с Феран бе твърде важна, за да я пропусне.

Кали започна подготовката си за Лондон с дълго отлагано посещение на известния фризьорски салон „Келвинсайд“ за нова прическа. Там отказаха да й направят трайно къдрене и вместо това отрязаха доста късо гъстата й коса и подвиха краищата навътре. Нямаше нищо ново в гардероба си, а фигурата й бе леко наедряла, затова си купи нова рокля и обувки от магазин на Сошихол стрийт. След това пи следобедния си чай в киносалона, докато гледаше „Магьосникът от Оз“ Странно й беше, че не трябва да се втурва да храни Дезмънд, но искаше да се увери и че ще има време да се снабди с копринено бельо. Вълнуваше се, че скоро ще бъде отново в прегръдката на Феран.

На 26 август Кали взе влака на юг, за да се настани в апартамента на Фий на Мерилебон хай стрийт. След това щеше да вземе влака за Дувър, за да посрещне Феран от ферибота от Остенде. За пръв път от много време не мъкнеше чанта с пелени и бутилки, одеяла и бебешки играчки. Още на Централната гара в Глазгоу усети атмосфера на въодушевление, примесено с безпокойство. Хората бяха в неспирно движение, а когато пристигна в Лондон, с изумление видя струпани покрай сградите чували с пясък и предупредителни знаци за въздушни нападения. Вестниците, които бе чела във влака, бяха пълни с разкази за германската армия, която била струпана на границата с Полша само преди няколко дни. Да не би това да означаваше, че Великобритания ще влезе във войната с Германия и Русия?

Когато Кити се отби да я види, Кали я обсипа с въпроси.

- Какво става тук?

- Не слушате ли радио? - скастри я Кити. - Организираме евакуацията на пациенти в болници извън столицата в случай на... - Тя се смълча. - Виж, дори не си помисляй да напускаш страната. Балонът може да се спука всеки момент.

- Но със сигурност не може да ни засегне, нали? Феран е тръгнал насам от Франция.

- Чембърлейн каза през март, че ако Полша бъде нападната, ние не можем да стоим настрани и да чакаме да ги завладеят. Хиляди деца от града са евакуирани във вътрешността на страната. „Излишните гърла за хранене“, така ги наричат. Съжалявам, че съм приносителят на лошите новини, но трябва да се прибереш вкъщи, в случай че има въздушно нападение - нареди й твърдо Кити.

Сърцето на Кали се сви. Смятала бе, че всичко това е блъф и след Мюнхен отново ще има мир, но леля Кити не преувеличаваше. Не беше в неин стил. Когато тя си тръгна, Кали пусна радиото и изслуша всички информационни бюлетини. Говореше се за опашки по пристанищата от двете страни на Ламанша. Почиващите за празниците се връщаха от континента с истории за бягащи бежанци и паника. Въпреки всичко Кали реши, че ще отиде в Дувър, за да посрещне любимия си, без значение колко време щеше да им е нужно, за да се съберат отново.