Лия Флеминг - Пощенската картичка

Пристигам в Саутхемптън утре. Легло за през нощта, моля. Тръгвам за Далраднор.

Каролайн. П.П. Ти беше права.

44Библейски герой, живял 969 години. - б. р.

Март 1939 година

Фийби си приготви багажа, веднага щом пристигна телеграмата, че бебето на Каролайн е на път. Анулира всичките си уговорки и хвана първия влак на север. Беше я умолявала да остане в Лондон за раждането, за да е наблизо в случай на усложнения. Кити й каза да спре да я тормози, защото дъщеря й е въплъщение на самото здраве и чистият въздух на Далраднор е много по-добър за бебето от градския дим.

- А ако нещо се обърка?

- Шотландските болници и лекари са едни от най-добрите в света. Просто върви и не се меси, жено! - отпрати я Кити.

По време на дългото пътуване Фийби не можа да се съсредоточи върху романа си. „Този път ще го направя както трябва“, напомни си тя и отправи молитва Каролайн да не страда твърде много. Тя бе родила лесно и бързо. Може би това бе нещо, което майките предават на дъщерите си. Ако не можеше да поеме болката на Кали вместо нея, то поне щеше да бъде там, за да я насърчава, докато ражда.

Това беше най-дългото пътуване в живота й. На всяка спирка и при всяко забавяне крачеше нервно по коридора. Надяваше се Кали да е избрала добра акушерка в клиниката в покрайнините на Глазгоу, на която се бяха спрели за раждането. Откакто дъщеря й се бе завърнала така неочаквано, Фийби забелязваше дълбока тъга в очите и поведението й. За момента знаеше само половината история: Тоби откраднал средства от други хора и я оставил да се оправя сама с обвиненията и да доказва своята невинност, след като я зарязал бременна. Сега Кали имаше само едно желание: да успее някак да събере парчетата от разбития си живот. Фийби се възхити на достойнството, с което тя отиде да провери положението при „Бенсън и Харлоу“, нейните адвокати, за да оценят щетите, които Тоби е нанесъл на финансите й. Беше по-добре, отколкото очакваха - фондът на Артър бе непокътнат и имаше уговорка за подписа на Фийби при всяко теглене от сметките. Сега тя бе на възраст и беше време да се увери, че Каролайн е подсигурена. Някой ден Далраднор щеше да бъде неин. Той беше основното им притежание, тяхната защита в тези несигурни времена. Всеки, прочел и един вестник, разбираше, че е само въпрос на време хер Хитлер да потегли на Запад. Тогава Великобритания и нейните съюзници щяха да са принудени да реагират.

Подготовката за войната, която бе спряла след кризата в Мюнхен през миналата година 45, отново бе започнала. Изграждаха се бомбени убежища на всяка улица, така че може би Лондон наистина не беше най-доброто място за едно бебе.

След двадесет години подобие на мир дали щеше да се наложи да започнат отново концерти за повдигане на духа на войниците, запита се Фийби. Разбира се, че щеше да даде своя принос, но не и за сметка на нуждите на семейството си. Ако Каролайн поискаше помощта й, трябваше да е до нея, да направи всичко правилно този път.

С приближаването до Глазгоу сърцето й се разведри. Това можеше да е ново начало и за двете. Фийби се бе постарала да не задава прекалено много въпроси, дори не изрече „Нали ти казах“. Един поглед към отслабналото тяло на Каролайн и уморените й очи и бе усетила, че момичето е преживяло достатъчно. Жалко, че детето на Тоби винаги щеше да бъде там, за да й напомня за грешката, но как можеш да обвиняваш едно бебе за провалите на баща му и за лошия му характер? То щеше да бъде първото внуче на Фийби и щеше да носи у себе си и част от Артър.

Сър Лайънел се зарадва на новината. Той лежеше в старчески дом, прикован към инвалидна количка след инсулт, но показа както винаги, че е приятел на Каролайн. Кали имаше и Примроуз, също надеждно присъствие някъде на заден план, с нейния спокоен здрав разум. Разполагаше с добри приятели и в Египет, ако се съдеше по пощата, която чакаше пристигането й у дома: Моника Батърсби и приятно звучащият преподавател Феран, чиито писма караха Кали да се усмихва, а бузите й - да поруменяват. Той я бе поканил да остане близо до Брюксел, но тя нямаше да помръдне от Далраднор, след като отново се бе настанила сред хълмовете. Беше си създала добри съюзници, точно както Фийби бе направила с Кити, Мейси и Били през годините. Дори Верити Сетън-Рос вече не беше така враждебно настроена след онзи стар инцидент в Шотландия. Да съумееш да съхраниш приятелствата си здрави, бе признак за добро сърце и човешка топлина. Може би, помисли си Фий, и тя би могла да си припише някакви леки заслуги за това...