Лия Флеминг - Пощенската картичка

- От три години - простена тя, паниката се надигаше в гърлото й.

- Имате ли тук семейство, което да гарантира за вас?

- Нямаме деца. Семейството ми е в Лондон. Сигурно знаете, че избягах с Тоби против волята им. Никога не съм срещала неговите роднини. Имат имоти някъде в Уелс, мисля.

- Така ли ви е казал? Интересно... Според нашите данни баща му е преподобният Обадайя Джоунс, баптистки свещеник в Кардиф. Семейството му се е отрекло от него, след като е откраднал бижутата на майка си и е избягал от интерната с по-възрастна жена.

Кали се облегна назад в шок.

- Значи ме е лъгал за всичко? - извика тя. - Всичко, което ми е казал, е лъжа?

- Опасяваме се, че е така. Имаме основание да вярваме, че съпругът ви е разбрал за жалбите и е напуснал Палестина. Може би е заминал за Истанбул с фалшив паспорт. Съжалявам, че ви съобщаваме това. Трябваше да проверим доколко сте наясно с машинациите му. Съветваме ви да намерите кой да ви представлява, ако клиентите му предявят иск срещу вас за обезщетение. Това са сериозни обвинения: получаване на пари чрез измама, фалшифициране на подписи, издаване на документи с невярно съдържание -умни неща, но престъпни.

- Не знам какво да кажа. Не съм се чувала с Тоби от две седмици, но това не е необичайно. Нашият брак не вървеше напоследък. Смятах да искам развод, но това... Дали ще го хванат? Как е могъл да направи тези неща и да ме остави да...? Извинете... - Кали започна да се тресе от ужас.

- Има ли кой да остане при вас?

Кали кимна.

- Имам приятели. Какво трябва да направя сега?

- Не предприемайте нищо. Ще ви държим в течение. Нужно е да се направят изявления до полицията, както и по-нататъшни разследвания. Дали имате някакви банкови извлечения на мъжа си?

Тя поклати глава, защото Тоби винаги държеше документите си в заключен сейф, отделно от тяхната обща сметка.

- Мога да ви дам нашата сметка - предложи тя, - но там няма нищо. Не мога да повярвам, че ми е причинил това. Вярвах му безусловно, поверих му всичките ни общи финанси. -Студен страх я вцепени. - Мислите ли, че е фалшифицирал подписа ми? Той не би откраднал от собствената си жена, нали?

- Трябва да се свържете веднага с адвокатите си в Лондон. Опасявам се, че мъжете без съвест правят много странни неща, когато са притиснати в ъгъла, мисис Джоунс.

След като си тръгнаха, Кали се срина на леглото. Беше съсипана. Вече всичко й бе станало ясно. Беше доил дойните крави в Лондон, после я доведе в Кайро като параван, а сега се бе преместил в Палестина. Той не искаше връзка или съпруга, която вече не му е полезна. А ако беше откраднал фонда от баща й и я бе оставил без пукната пара? Гневните клиенти щяха да искат възмездие за своите загуби. Бракът, който бе смятала, че се разпада, лежеше в руини пред нея. Тоби беше мошеник, възползваше се от доверието на наивниците и на тези, които искаха да забогатеят бързо с неговите изкусителни схеми. Сега беше изчезнал и я бе превърнал в заподозряна пред полицията.

Обади се на Моника, която дойде да я утеши, напи я с джин и я сложи да си легне.

- Поспи си. Всичко ще мине. Сега си свободна да бъдеш с Феран.

- Ти се шегуваш - извика Кали. - Как мога да бъда свободна с всичко това, което лежи на плещите ми? Някой трябва да се реваншира на тези хора.

- Ти си жертва, също като тях. Феран ще дойде за теб. Може да оставиш всичко това зад гърба си. Тоби ти направи услуга, освободи те. - Моника я потупа по ръката. - Всичко това ще изглежда по-добре на сутринта. Лягай да спиш...

На сутринта Кали се почувства още по-зле. Ако можеше да е толкова просто - да изчезне с любовника си към залеза и да остави зад себе си целия хаос и позор. Това едва ли означаваше нещо за някого, но тя все още бе съпруга на Тоби и имаше чест и достойнство. Нямаше да отиде при друг мъж и да чака да бъде спасена. Щеше да оправи всичко, без значение каква е цената. Само когато успееше да изкупи дълговете си и да поеме отговорност за собствения си мързел и глупост, щеше да бъде свободна да се събере с Феран. Това бе времето да си стъпи на краката веднъж завинаги и да се изправи лице в лице с действителността. Само тогава щеше да заслужава да бъде щастлива.

Три седмици по-късно Кали стоеше и махаше с ръка от палубата на кораба „Отранто“, докато приятелите й се превръщаха в точици на брега. Във вихрушката от последните дни тя се бе сблъскала с разгневени бизнесмени, убедени, че е знаела за дейността на Тоби.

Партньорът на Моника, Кен, я изведе от водовъртежа на обвиненията с помощта на добър адвокат, който доказа невинността й и предложи настоятелно тя да замине за Великобритания със следващия кораб и да остави всичко да отлежи. Дори й помогнаха да си купи билет.