Лия Флеминг - Пощенската картичка

Когато пристигна в къщата, Мима Джонстън, дъщерята на нани Айбел, бе приготвила вечерята.

- Все още няма новини, мис Фей, но не мисля, че ще чакаме дълго. От клиниката обещаха да ни звъннат веднага след като бебето се роди. Тя ще се справи, не се тревожете...

Това беше една безкрайна безсънна нощ, Фий кръстосваше из стаята и се молеше телефонът да звънне. Преживяваше всеки момент от собственото си раждане и сърцето й се изпълваше с паника: „Какво ще стане, ако... ами ако...?“

Беше призори, когато телефонът иззвъня. Тя се втурна надолу по стълбището боса и вдигна слушалката с треперещи ръце.

- Доктор Маклийн се обажда. Само да ви съобщя, че всичко е добре, когато свършва добре. Малко се помъчихме, но бебето излезе и е добре... Момче, „един мъничък разбойник“, както акушерките тук казват за момчетата. Почти четири килограма - изглежда, си имаме чудесен бъдещ играч на ръгби.

- А Каролайн?

- Уморена, но усмихната. Не беше най-лесното ни раждане, така че тя ще трябва да си почива тук няколко седмици.

- Кога мога да ги видя? - Фийби искаше да заподскача из стаята от вълнение.

- Може би утре вечер. Сега я приспах, за да може да си почине.

- О, благодаря ви - отвърна Фийби и окачи слушалката. После се отпусна на стъпалото и заплака от облекчение.

„Имам внук“, усмихна се тя и започна да прави списъци с подходящи имена, докато слушаше само с едно ухо съобщението по радиото, в което се казваше нещо за това, че германските войски са навлезли в Судетската област в Чехословакия.

Каролайн гледаше люлката с учудване и удивление. Как бе възможно този нов човек с това розово пълничко личице да е излязъл от тялото й толкова съвършено оформен?

- Ти си моят син, моето красиво момче - прошепна тя и й се прииска да го гушне, да помирише уханието на ново създание, но сестра Хислоп не й позволи.

- Време е бебето да поспи след дългото си приключение. Той не бързаше и имаш доста шевове, които го доказват. Ще се събуди, когато имаш достатъчно мляко, за да го нахраниш. Природата си знае работата.

„Защо трябва да ни разделят“, въздъхна Кали. Ако момчето й беше жребче, тя щеше да го е облизала и накърмила досега. Олекна й, че всичко свърши. Ако само Феран можеше да види резултата от тяхната любов. Но това нямаше как да стане още дълго време...

За всички околни това бе синът на Тоби, роден в законен брак. Слава богу, че имаше венчална халка на пръста си. Това, което Фий не знаеше, нямаше как да я разстрои. Случилото се не засягаше никого, а само нея. Дори Феран не беше част от тази тайна. Щеше да има достатъчно време за откровения, когато успееха да се съберат. Тя живееше за писмата му, но не бе направила никакъв намек за бременността си. Това само щеше да усложни нещата, а Кали се нуждаеше от време, за да се възстанови от Катастрофата в Кайро - КВК, както сега наричаше Тоби. Не се знаеше нищо за местонахождението му, но тя предполагаше, че се спотайва в някой турски бар и планира следващите си схеми.

След като се върна от Египет в любимата прегръдка на Далраднор Лодж, животът с Тоби в Кайро бързо започна да й се струва като далечен кошмар. Възстанови силите си с дълги разходки и спокойна езда. Бебето беше неочаквана награда за всички разочарования и тревоги; неочакван подарък, който принадлежеше на нея и на Далраднор.

Сега имаше две седмици след раждането, за да се възстанови; време, в което да помисли за бъдещето си и да избере име за малкия си принц. Никой нямаше да оспори произхода му и така трябваше да си остане.

- Защо Дезмънд? - Фийби държеше внука си, люлееше го и търсеше очите на Артър или някаква прилика с него. За малко да каже „Сигурна ли си?“, но си прехапа езика точно навреме.

- Просто ми харесва как звучи. Дезмънд Луи Лайънел Лойд-Джоунс. Знам, че е малко по-дълго, но така ми дойде на езика.

Фийби се усмихна. Старият сър Лайънел щеше да е доволен, но защо Луи?

- Не исках да има нищо общо с Тобайъс Обадайя Джоунс, но има толкова много „Джоунс“, че запазих „Лойд“ в името му

- Мислех, че може да има нещо шотландско - предложи Фийби.

- Не, това е името му и той вече е записан, така че още едно нещо от списъка ми е отметнато. Донесе ли шоколад, за да благодарим на сестрите?

Каролайн беше много ефективна със своите поръчки и списъци, седнала в леглото в клиниката като пчела майка. Пишеше пощенски картички, получаваше честитки и подаръци: гащеризончета, плетени жилетки и чорапки. Кити изпрати красив ватиран комплект за старата количка, която бяха открили на тавана. Мима я дезинфекцира и уши нови чаршафи и калъфки за възглавници. Сега всички се бяха подредили в коридора и чакаха „негова светлост“ да пристигне у дома следобед.