Лия Флеминг - Пощенската картичка

Той отново я целуна и я тласна надолу, но Кали го отмести.

- Трябва да тръгвам. Много те обичам. Мислех, че обичам Тоби, но е било само репетиция за това чудно нещо. - Облече се набързо и тръгна към вратата. - Не мисля, че щях да оцелея през изминалата година, ако не се виждах с теб всеки следобед. Трябва да има начин за излизане от ситуацията с достойнство и по взаимно съгласие. Не се сещам какъв... но ще се опитам да го намеря.

Това беше проблемът. Тоби рядко се прибираше, за да обсъдят положението, а когато си идваше, бе нервен, неспокоен и искаше само да излизат със спортния му автомобил и да ходят в „Гезира“. Това беше последното място, на което Кали се чувстваше удобно. Моника и Кен бяха на къмпинг в пустинята, правеха снимки на номадски племена. Те се чувстваха толкова добре заедно. Единствения път, когато Кали уреди с Тоби да плават нагоре по Нил на круиз, той получи пристъп на комарна треска и го приеха в болница за две седмици. Беше й бесен, че му е объркала графика.

Когато Кали се върна в бунгалото, Хасан я чакаше на верандата и кършеше ръце.

- Мадам, имате посетители. Мисля, че са от полицията.

Тя се втурна в гостната, където двама мъже в ленени костюми се изправиха веднага, за да я посрещнат.

- Мисис Лойд-Джоунс? Извинете, че ви безпокоим. Ние сме от британската легация.

- Какво има? Да не е станало нещо с Тоби? - Кали имаше чувството, че ще припадне, и приседна на един стол.

- Нищо подобно, просто проучване. Кога ще се върне мистър Тобайъс Джоунс от работа?

- Не съм сигурна. Той е в Хайфа. Казва ми кога си идва едва в последния момент - заяви тя, озадачена от официалното използване на името му. - Мога ли да ви помогна с нещо? Да седнем. Хасан ще донесе чай.

Тя повика слугата и му даде нареждания, като полагаше усилия да не трепери.

- Има някои правни въпроси, които трябва да обсъдим със съпруга ви. Нерешени въпроси.

- Дали не е за плащането на данъци...? Той е много разсеян - каза тя извинително.

- Не, става въпрос за законността на определени документи. Наши клиенти са подали оплаквания. Те са прехвърлили суми за покупка на акции в „Делта пропърти дивелъпмънт къмпани“, но не са получили нищо. Звънили са в офисите на фирмата без резултат, а ние установихме, че въпросните офиси са опразнени, като не е оставен адрес за препращане на коре спонденцията.

- Не разбирам. Тоби каза, че открива втори офис в Хайфа, а вие твърдите, че е затворил офиса си в Кайро? Не разбирам...

Ръцете на Кали трепереха, докато се опитваше да налее чая.

- Има подозрения, че е взел пари от клиентите си и до този момент те не са получили потвърждение за покупката на акции. Освен това според нашите запитвания земята, която той предлага за инвестиции, няма никакви разрешения за строителство.

- Искате да кажете, че ги е измамил?

- Страхуваме се, че е така, мисис Джоунс. Имате ли адрес за контакт с мъжа си в Хайфа?

- Не. Той ми каза, че работи от хотелите, докато намери някакво постоянно място. Обикновено ми звъни от хотели. - Изведнъж Кали усети, че очите им са твърдо вперени в нея и я гледат с подозрение. - Знам, че звучи необичайно, но той винаги е бил в движение и аз не съм имала причина да не му вярвам.

Сърцето й биеше силно. Дали смятаха, че тя е участвала в измамите му? Сигурно се питаха как една жена може да не знае къде работи мъжът й.

- Давате ли си сметка, че фирмата му няма седалище? Мистър Джоунс има много да обяснява. Вие участвали ли сте в бизнес начинанията му?

Кали поклати глава. Трябваше да мисли трезво.

- Той никога не ме е замесвал в нищо. Аз съм също толкова озадачена, колкото сте и вие. Тоби никога не ми е позволявал да му помагам за документите. Доскоро работех в бюрото по труда „Джаролдс“.

- Не сте ли се чудили някога откъде идват всички парични средства на мъжа ви?

- Е, нищо от тях не е дошло тук, както можете да видите - посочи Кали с досада наоколо. -Това е наета обзаведена къща. Всичко останало съм купила сама. Винаги съм била ограничена с доста малък бюджет. Нямаме пари. Въпреки че той скоро си купи нова кола... зад гърба ми, както обикновено.

- Имате ли свои финансови средства, мисис Джоунс?

- Само в Англия, фонд от покойния ми баща...

- Никога ли не сте подписвали нищо за мистър Джоунс?

- Не... - Кали изведнъж замълча ужасена, докато споменът я връхлиташе. - Наскоро ме накара да подпиша някакъв документ, не го прегледах внимателно. Каза, че е нещо за данъчните. Нали не мислите...

- От колко време сте женени?