Лия Флеминг - Пощенската картичка

Не искаше да мисли за завръщането си у дома, но знаеше, че трябва.

- Това няма да промени нищо. Случи се и не можеш да се преструваш, че и двамата не бяхте поразени, когато се видяхте. Страстта избухна, осветена в неонови светлини за всички нас, които ви наблюдавахме - каза Моника. - Това е нощта, звездите и примамливата песен на пустинята...

Сега вече й се подиграваше.

- Не, не, вината е на силното слънце и виното. Това е просто летен флирт за отегчени домакини, твърде разглезени, постоянно оплакващи се.

- Тук е пълно с хора, които се забавляват и се отдават на страстта си... Може да се случи всичко - усмихна се Моника тъжно.

- О, Моника, нямах предвид теб и Кен. Съжалявам.

- Кали, ние сме по-възрастни, имахме своите моменти, преживявали сме всичко това и преди. Взаимната ни уговорка ни устройва. Етапът на страстен копнеж отдавна е отминал. Тези първи месеци на желание и похот не са трайни, нищо не е. Просто преминава в нещо

по-кротко и по-постоянно, ако имаш късмет.

- Аз няма да изневеря на съпруга си с друг мъж. Както и да е, няма да се стигне до това. Трябва да си тръгвам утре, отпускът ми свърши.

- Бягството не решава нищо. Каквото е писано да стане, ще стане. Ако беше наистина доволна от брака си, щеше да видиш Феран, но да извърнеш поглед встрани и да го забравиш. - Моника се усмихна, споделяйки някои стари северняшки мъдрости от далечния си дом, но Кали не искаше да я слуша повече.

- Беше заради музиката. Песента е толкова съблазнителна - думите, всичко... Това бе заговор срещу нас. Дали той е женен?

- Не го ли попита? - Моника избухна в смях. - Ето ви, и двамата сте били опиянени от желание. Себастиан и Ивет бяха много развеселени.

- Значи си планирала всичко? - обвини я Кали.

- Разбира се, че не, той просто случайно дойде заедно с тях. Не можех да му кажа да си върви, нали?

- О, Моника, какво ще правя? - проплака Кали, потресена от дълбочината и силата на емоциите си и от разговора им.

- Не прави нищо, изчакай и виж какво ти е приготвила съдбата. Сега си под нейната власт. Опасявам се, че зависиш само от благоразположението на боговете.

- Не говори така, звучи като някаква гръцка трагедия. Отивам на разходка по брега на морето, за да прочистя ума си. - Кали скочи, искаше да се откъсне от този разговор.

- Мила Кали, успокой се. Остави се на течението... каквото е писано да ти се случи, няма да те подмине, така че му се наслади, докато го има.

По пътя обратно към Кайро Кали седеше изпъната в колата и отчаяно искаше нещата да са отново нормални. Искаше да си е в безопасност у дома и все пак се боеше от еднообразието, което щеше да я посрещне, щом отвори вратата на къщата си. Не се чувстваше нормално с този огън, горящ вътре в нея. Как би могла да се изправи срещу Тоби и той да не види, че го е предала? Почивката в Александрия бе направила кожата й златиста, косата й беше изсветляла от слънцето, тялото й се бе стегнало от плуването и ездата. Сега трябваше да се върне в офиса на „Джаролдс“ и да се заеме с много работа, за да не мисли за Феран, който преподаваше в университета наблизо. В края на краищата беше само една кратка целувка и тя се радваше, че той бе пристигнал в самия край на почивката й, а не в началото.

Моника сигурно бе права. Може би това бе само малък флирт в звездната нощ със стар любим, мислеше си Кали. Как можеш да се влюбиш отново от един поглед? Може би тя се опитваше да си припомни усещането от онази първа целувка преди толкова много години. Това беше лудост, а не беше ли я подлудил по същия начин и Тоби, когато се срещнаха за пръв път? Беше гледала твърде много романтични филми. Проблемът бе, че тя и Тоби бяха приклещени в постоянната безизходица на срещи и раздели, никога не прекарваха много време заедно, никога не споделяха, нито се забавляваха заедно с общи приятели. Той имаше своите бизнес приятелчета, а тя - Моника и писмата от дома.

Колко жалка бе да си представя, че това е някаква грандиозна страст. Станалото беше просто знак, че няма достатъчно неща в живота си, с които да се занимава. Имаше нужда от предизвикателство, ново начинание и тя знаеше какво точно може да запълни огромната

пропаст между нея и съпруга й.

Когато Кали пристигна у дома, Тоби седеше на верандата и се усмихваше. Тя се хвърли към него и го прегърна с облекчение.

- Липсваше ми... О, колко ми липсваше - извика със страст.

Той едва не падна назад от изненада.

- Какво е това, какво е това... минаха само две седмици. Какво искаш? Вечеря в „Континентал“ или нова рокля? Имам много да ти разказвам.