Лия Флеминг - Пощенската картичка

Сега бедното момиче щеше да научи урока си по трудния начин, щеше да бъде наранено и разочаровано. Всеки поема по тази пътека по някое време в живота си. Тръните край нея ни правят по-силни, когато я извървим до края, така казваха хората. Фийби не беше сигурна. Трябваше да се довери на провидението да напътства дъщеря й и да я опази невредима.

40Хотел „Шефърдс“ е един от най-прочутите хотели в Кайро, средище на европейския живот и един от най-известните в света от средата на Х1Х в. до изгарянето му през 1952 г. По-късно наблизо е построен нов хотел със същото име. - б. пр.

41Пиле с билки (фр.). - б. пр.

42Сладкиш със сини сливи (фр.). - б. пр.

43Да живееш като Райли - израз, предполагащ, че някой живее на чужд гръб, че се възползва от някого. Изразът има спорен произход, но през 40-те години на ХХ в. става особено популярен заради прочута американска радиокомедия, превърната по-късно в тв сериал и филм. - б. пр .

Кали седеше на верандата на плажната кабина и се възхищаваше на дългия виещ се златист плаж на Сиди Бишр. Гледаше алчно кутията със сладкиши от кафене „Бандрио“. Прекарваше отпуската си с Моника и Кен, докато Тоби обикаляше из Палестина за срещи с клиенти. Беше разгарът на лятото и Александрия бе най-прекрасното място на брега. Кали обичаше лятната вила на Кен и нейните сенчести палми и зеленина, далеч от собственото им скромно бунгало.

Тук Александрия изглеждаше толкова различно в сравнение с пристанището, на което преди две години слезе в Египет за първи път. Градът гъмжеше от туристи от всякакви националности, по крайбрежната алея се разхождаха гърци, ливанци, малтийци, французи, както и британски семейства, които наемаха плажни бунгала за лятото, а децата им строяха пясъчни замъци със своите бавачки. Сцената й напомни за Далраднор през летата с Марта, с изключение на мухите. „Не е вярно“, помисли си тя след миг, като се сети за досадните шотландски мушички.

Моника се бе прибрала, за да се срещне с приятели да пийнат по едно питие, а Кали се излежаваше с най-новия, пристигнал от Англия роман, който Примроуз й бе писала, че трябва непременно да прочете. Но макар че полагаше усилия, романът й вървеше бавно. Две седмици беше далеч от офиса, но бе твърде горещо, за да прави нещо друго, освен да пие шербет и да си почива.

Беше си намерила временна работа на мястото на едно момиче, което се беше върнало в Англия заради смърт в семейството. „Джаролдс“ бе малка компания, която предлагаше кандидати за различни чиновнически постове в града. Заявленията за работа пристигаха от цяла Европа и езиковите умения на Кали бяха полезни. Нямаше нищо вълнуващо, освен да разглежда кандидатурите и да организира интервюта. Но й беше полезно да овладее машинописа, а и опозна бизнес районите на града. Работата беше причина да става сутрин, особено когато Тоби бе далеч, а и получаваше малка заплата, с която подпомагаше техните постоянно намаляващи средства. Така и не успя да разбере как изчезват парите им. Доходите на Тоби бяха непостоянни - или ги нямаше никакви, или се изсипваха накуп. Когато ги имаше, изчезваха бързо, за да изплатят дълговете, натрупани през сухия период.

Постоянно спореха за пари. Той никога не искаше да си плащат сметките навреме, докато тя настояваше да го правят и напомняше за дълга към хотел „Кавендиш“, което го караше да се цупи и да тръшка вратата. След това той отказваше да спи с нея, като казваше, че е прекалено горещо, и излизаше на верандата. Страстта от първата им година заедно бе изстинала и премина в притеснително безразличие през втората. От липсата на близост я болеше повече, отколкото й се искаше да признае. Сякаш тя вече бе част от мебелировката -невидима, освен ако не е крайно необходима, и един или два пъти Кали заподозря, че когато е бил навън цяла нощ, Тоби не е бил сам. Сякаш вече нямаше какво толкова да споделят.

Почивката с Моника беше спасителното въже, отдихът, от който се нуждаеше. Нейната приятелка попълваше толкова много пропуски в живота й. Ходеха заедно на пазар из сокаците, за да си купуват коприни, памук и спално бельо, а след това отиваха да пият чай някъде. Моника й помогна да си намери добър фризьор, който й отряза косата и й направи прическа по най-новата мода. Тя й намери добър шивач, който й уши ленени костюми за работа. Двете заедно проучваха с дни делтата на река Нил. Моника я насърчаваше да поддържа френския си, да чете по-сериозни книги и поезия и да слуша класическа музика. Дори да бе усетила нещастието на Кали, не казваше нищо.