Лия Флеминг - Пощенската картичка

Кали се притесни от елегантното множество свои сънародници. Тоби обикаляше из залата с увереност.

- Запознайте се със съпругата ми, Каролайн, току-що слезе от кораба и все още не познава никого.

Жените я оглеждаха от горе до долу с интерес, усмихваха й се и след това се връщаха към разговорите си, оставяйки я смутена и безпомощна.

- Не се притеснявай, има и други. Те могат да бъдат малко студени, затворен кръг са. Трябва да разбереш, има йерархия в тукашната британска общност според ранг, богатство и връзки. Ние трябва да се придвижим нагоре, да бъдем забелязани, да си изиграем добре ходовете, да ги смаем с игра на бридж или с поведение на примерно семейство. Всички си знаят мястото, но, слава богу, има и неколцина бунтовници, които нямат нищо против да посрещнат непознати сред редиците си. Ще ги намерим край бара.

Кали остана на балкона, за да подиша нощния въздух; възхищаваше се на грижливо оформените градини, на оградите, покрити с бял жасмин и розов олеандър, на лехите с огромни оранжеви лилии и на сините цветя, спускащи се по стените, които блещукаха на фона на залязващото слънце. Някои от хората навън носеха смешни тюлени мрежи върху ръцете и краката си. „Значи така спират насекомите, които непрестанно пируват по крайниците им. И това е най-известният клуб тук, въздъхна Кали. Отшелнически пашкул на елегантност и комфорт, оазис за богатите и важните сред мръсния претъпкан град.“ Тук чужденците можеха да забравят това, покрай което преминаваха всеки ден в своите таксита. След като минеха през охраняваните порти, те навлизаха в по-познат свят, където се чувстваха в безопасност, защото бяха повече на брой.

- Добре ли си? - Глас с ясен британски акцент я извади от нейния блян.

Кали се обърна и видя поразителна, много по-възрастна от нея жена, която й се усмихваше. Беше облечена в копринена електриковосиня рокля, която обвиваше добре пълната й фигура, с прозрачен копринен шал на раменете. На шията й имаше златна огърлица с особена геометрична форма, която блестеше на светлината на свещите.

- Изглеждаш като мен, когато за пръв път дойдох тук. Аз съм Моника... Моника Батърсби. -Жената й протегна ръка.

- Каролайн, Кали Лойд-Джоунс, съпругата на Тоби.

- Ах, скъпият Тоби, той се старае толкова много да се впише в тази среда. Как, за бога, те е убедил да напуснеш зелената и приятна Англия, за да скочиш в този басейн с пирани?

- Не харесваш ли клуба?

- Добре е, ако искаш да яздиш или да плуваш, но жените тук могат да са страхотни кучки. Трябва да бъдеш специално поканена в техния кръг. Послушай съвета ми, стой настрани от сборището им. Толкова е жалко да ги гледаш как се скупчват около съпругата на посланика като петокласнички около отговорничката на общежитието.

Кали се засмя.

- Все още не познавам никого. Малко ми е трудно.

Тя усети, че Моника е от жените, свикнали да им споделят.

- О, горкичката. Предполагам, че Тоби го няма по цели дни и нощи, докато се опитва да изгради империята си... Кенет е същият. Ще трябва да те взема под крилото си. Рисуваш ли?

Кали поклати глава.

- Като че ли не правя много неща тук, прекалено е горещо, но обичам да чета.

- Ще свикнеш. Трябва да си създадеш свой собствен живот, да имаш интереси, или ще полудееш. Светът тук е прекрасен, пълен с живот и цвят. Може би бих могла да ти помогна, да ти покажа някои места? Запалена съм по фотографията и светлината тук е невероятна. Да се срещнем отново. Пробвала ли си деликатесите в чайната на „Гропи“?

Висок мъж застана зад новооткритата приятелка на Кали.

- Скъпа, искам да те запозная със семейство Падмор... Добър вечер - усмихна се той на Кали.

- Това е Каролайн и тя се нуждае от малко помощ. Ще ти се обадя...

Кали бързо написа техния номер на визитката на Моника, преди съпругът й да я отведе.

- Кой беше това? - появи се малко по-късно Тоби, взирайки се в отдалечаващата се двойка.

- Моника Батърсби, съпругата на Кенет Батърсби.

- Не му е жена, скъпа, тя е любовницата на Кен Бромуел, така поне съм чувал. Той е доста дързък, но е главен изпълнителен директор на петролна компания... полезно е да го познаваме. Тя е доста хубава за възрастта си. Привличането им си личи. Сигурно има кожа на носорог, за да се появи на това място.

- Къде е мисис Бромуел?

- Забравям, че си невинна по отношение на тези уговорки. Тя е в Лондон, с децата. Това, което се случва тук, ако съпругите се приберат вкъщи... е съвсем естествено. - Тоби запали цигара и се усмихна. Вечерта вървеше добре.